Личното пространство става все по-важно за съвременните хора
Илюстрация: Shutterstock
В наши дни е много трудно да си индивидуалност. А когато сме двама? Влюбени, женени, обвързани: заедно се будим, отиваме на работа заедно, приготвяме съвместно вечерята, разхождаме кучето, четем, танцуваме, спим заедно… Това не може да продължава дълго, сочи практиката – от време на време всеки има нужда да изпие едно кафе насаме, да се занимава с някакви свои си работи или просто да гледа дъжда, без до него да бъде половинката му – колкото и да е любима.
Били ли сте обсебени от такава любов, че да не искате да бъдете нито минута без другия, и ако случайно той/тя трябва да замине, или поиска да излезе сам/а, изпадате в униние: да не би любовта да си е отишла, чувствата да са изтлели и тази връзка да е грешка?
Здравословно е
Здравословно е, че понякога изпитваме необходимост от усамотение, казват психолозите - означава, че всеки има своето време и място в малката общност на двамата. Защото любовта не значи пълно разтваряне на собствената личност в другия човек и загуба на собствената му индивидуалност.
Нормално е дори да сте в една стая, да се затворите за малко в себе си, или да отидете в различни стаи за известно време. Обожавате да редите сами пъзел и никой да не ви се меси и да не ви го пипа, или пък да поиграете на компютърна игра без другия да коментира зад гърба ви. После ще излезете заедно навън, ще се срещнете с приятели, ще отидете на басейн през уикенда, но сега, точно в този момент, се наслаждавате необезпокоявани на своите мисли. „Да можем да помълчим заедно – това е любов“ - стара, красноречива мисъл има място във всеки дом.
Такива желания говорят, че сте пълноценни личности, а не придатък на любимия човек.
Защо е така? Природа – всяко живо същество има свое лично пространство, недостъпно за другите. Нарушаването на тази неприкосновена зона и момент предизвиква раздразнение, независимо дали става дума за физическо или психическо пространство. Чувството за комфорт много зависи именно от това доколко се чувстваме защитени от нежелано посегателство, дори то да е от страна на най-близките ни.
И това е мое
Има различни места или навици, които възприемаме като част от личното си пространство. Десния ъгъл на дивана или левия стол до трапезарната маса, нощното шкафче, книгата на перваза на прозореца. Такива пространствени "тагове" изразяват подсъзнателното ни желание за стабилност, а оттам и за сигурност и вътрешен баланс.
Психолози отбелязват, че модерните хора са много подвластни на такива „маркери“, повече от предишните поколения, които са живели в по-стабилна обстановка, не така препълнена от хора и информация. Сега всекидневните пътешествия през града в препълнени автобуси, заливащия ни отвсякъде информационен поток, несигурния и бързо променящ се начин на живот ни карат да търсим стабилност и спокойствие в такива навици и места, за да запазим вътрешния си баланс.
Нарушаването на това равновесие е тревожен сигнал за психиката, а хората реагират на тревогата най-често агресивно – опитват се да се защитят. И никакви чувства, традиции и логически доводи не важат, това е инстинкт, по-силен от разума. Затова не се учудвайте, ако вашият любим или любима защитава яростно своята възглавница или държат да спят именно от лявата страна на леглото. Не се ядосвайте, ако той посегне на нещо ваше, обяснете му колко е важно то за вас, без да критикувате.
Когато приемем, че не всичко е общо
Когато и двамата уважават проявите си за независимост, това е пряк път към възможността да се чувстват добре един с друг.
Има място за компромиси, разбира се, важно е да не се прекосява границата така, че всеки да разполага спокойно със своята зона на комфорт.
Понятието „лично пространство“ е разтегливо – понякога става въпрос за важни права и свободи, понякога за това, че подредбата в шкафчето на банята е разбъркана, но когато всеки може да разчита на своето малко „потапяне в лична самота“, било то чекмедже или самостоятелно посещение на изложба, връзката се освежава и цари спокойствие и радост. Така че дори да звучи парадоксално, е факт: здравият брак се крепи на… усамотяването от време на време.
Марина Атанасова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари