С нашите навици често сами влошаваме ситуацията.
Жена, която има тревожни мисли. Снимка: Getty
„Нашата тревога и безпокойство е като детектор за дим“, казва психотерапевтът Наталия Рейнолдс. „От една страна ви предупреждава за реална опасност, но от друга страна се включва, защото „наливате масло в огъня“ и се отделя дим. "
По същия начин тревожността ви връхлита като заплаха за нещо, което всъщност не е опасно за вас.
В същото време в някои случаи ние сами караме алармената си система да се включва по-често, отколкото трябва.
Ето за това говорим.
Известно е още като мислене „всичко или нищо“. Въпросът е, че всичко е или добро, или лошо – човек не вижда полутонове. Този преход от една крайност в друга може да направи живота много труден.
Опитвате се да не правите неща, които ви изнервят. Това е навик номер едно, който влошава безпокойството, обяснява психологът Дженифър Андерс.
Но подобен опит за избягване на ситуации, места или хора, само увеличава тревожността. Например, опитвате се да не поглеждате отново баланса на банковата си карта, но в същото време не можете да спрете да мислите за това.
Вместо да избягвате нещо, по-добре е постепенно да го приемете. Много е важно да издържите този временен дискомфорт. А след това не забравяйте да се похвалите.
„Буквално си кажете: „Хей, ти оцеля това, ти направи това трудно нещо, ти се справи страхотно“, съветва експертът.
Няма значение дали питате други хора за мнението им или търсите в Google обяснение за своите странни симптоми – всичко това вдига градуса на тревожността.
„В краткосрочен план това потиска безпокойството, но в дългосрочен план всъщност ви поставя в примка: винаги имате нужда от потвърждение на собствените си мисли, за да се чувствате нормално“, казва Андерс.
Жена гледа през прозореца. Снимка: Getty
Ако мислите за най-лошия сценарий и вярвате, че й е най-вероятният, това е катастрофа. Например вече сте се убедили, че в метрото ще е задушно, ще припаднете и никой няма да ви помогне. Или че няма да се справите навреме с плащането на кредита и ще ви начислят огромни глоби.
„Първо надценявате ситуацията, а след това подценявате способността си да се справите с нея“, казва Наталия Рейнолдс. „Не е ли по-добре да излезете от този порочен кръг и да вярвате, че всичко ще се нареди?“
Психотерапевтът съветва да помислите как бихте могли да се справите с неприятна ситуация, ако тя върви според най-лошия сценарий и да обмислите всички варианти. Всъщност, обикновено това не се случва.
Оказва се, че да си казваш, че не си достатъчно добър или че няма да успееш, не е просто лошо за самочувствието. Според психолога това повишава и тревожността.
„Огромен проблем е, че много хора не са наясно как говорят със себе си и какви думи използват“, обяснява д-р Андерс. „Но като правило тези фрази често са наистина резки, груби, дори обидни.“
Опитайте се да не участвате в негативни умствени диалози с вътрешния си глас: такива разговори също могат да предизвикат чувство на неоправдано безпокойство.
Може би просто сте искали да угодите на хората, които познавате, но помислете: когато постоянно поставяте нуждите и мненията на другите пред своите собствени, сами си създавате тревоги и чувство на самопренебрежение.
Това често се случва с жените, които са свикнали да поставят нуждите на децата и на семейството си над своите.
По материали на Huffpost , Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари