6 правила на оптимистичната реджо педагогика
Дете, което реди пъзел. Снимка: Shutterstock
В средата на 20 век в слънчева Италия се появява нов възпитателен метод. И естествено е авангарден - алтернатива на традиционния.
Град Реджо Емилия става родното място на новата педагогическа система, а методът получава името Реджо педагогика. Често се нарича оптимистична педагогика.
И това не е толкова техника, колкото опит за различно отношение и вазпитание на детето.
Хлапето със своето въображение, със своето любопитство и енергия е свой собствен създател. Един възрастен просто трябва да му помогне, като насочи енергията му в правилната посока.
Как да използваме основните правила на педагогиката на Реджио, обяснява педагогът Юлия Каспарова.
Майка и дъщеря си говорят. Снимка: Shutterstock
Много е важно във всеки колектив детето да се чувства истински ценно. И сред другите хлапета, и сред възрастните, и сред семейството. И не по-малко ценено от другите, били те деца или възрастни.
Не се „слизайте“ до нивото на детето, а се издигайте до него, съветват педагозите. В крайна сметка децата често са интуитивно по-мъдри от възрастните.
Замисляли ли сте се как едно дете с дребния ръст вижда света и нас? Най-често при разговор детето вдига поглед към нас. И то вижда всичко, но не и очите ни. А да се гледате „очи в очи“ е изключително важно!
Това позволява на детето да почувства, че е ценно за нас, че сме на едно ниво. Затова винаги, когато играете с дете, учите, правите нещо важно, седнете до него – на дивана, на стола, на пода.
Докато говорите, приклекнете и го гледайте в очите.
Ще се изненадате, но с този метод на разговор ще бъде много по-лесно да му обясните много неща.
Замисляли ли сте се защо детето понякога прави бели и се държи различно от очакваното? Може би не сте му обяснили правилата? Детето не може да разбере какво искате от него.
Поради възрастта и неопитността си, то не е запознато с много неща, които изглеждат очевидни за нас, възрастните. Ето защо е много важно да му обясните, че има правила. И във всяко пространство те са различни. Например в гората може да бяга и да крещи. Но в музея – не. Защото там правилата са други.
Освен това е важно да му обясните и защо се въвеждат тези правила.
Например, не трябва да храни животните в зоологическа градина, защото те могат да умрат от неподходяща храна. Или може да ходи и да скача в локви само с гумени ботуши, защото с обикновени обувки краката му ще се намокрят – може да се разболее, а обувките ще се повредят.
Защо имаме нужда от обяснения
Защо не може просто да забраните нещо, без обяснение?
Когато говорим за последствията, ние даваме на детето избор какво да прави. То може да го направи по своя начин. Но след това само ще носи отговорност за последствията...
Отворен въпрос
Има един важен момент: ако разказваме на детето това, което вече знае, то ще загуби интерес към нашите думи.
Как да разберете кои правила вече са му познати и кои не?
За да направите това, трябва да му зададете отворени въпроси - такива, на които не може да се отговори просто с "да" или "не", а трябва да помисли и да даде подробен отговор. Така може да разберете какво то вече знае и да му кажете нещо ново, без да се повтаряте.
Това е много важно правило, едно от основните правила. Детето винаги трябва да има избор: какво да облече, какво да яде, какво да прави.
Така от ранна възраст се научава да взема самостоятелно решения и да носи отговорност за тях. Това правило може да затрудни родителите. Защото е по-лесно те да се наложат мнението си („облечи това сако“, „яж това, което ти е сложено в чинията “), отколкото да му дадат възможност да реши само.
Самостоятелният избор изисква време, а ние обикновено го нямаме - винаги бързаме за някъде.
Започнете от простите неща. Предложете на детето избор на чай с или без лимон, сложете на масата ястие със салата и го оставете да сложи в чинията си толкова, колкото намери за добре (а не колкото майка му реши).
Позволете му да избира дрехите си. Иска ли да носи светла риза, но навън е хладно? Опитайте се да му обясните това. Не помага? Предложете да постави сам ветровката в раницата си. Така му показвате, че има различни начини за решаване на проблем.
Не трябва да мислите, че свободата на избор означава липса на граници. Ако дадете на детето си право на избор от ранна възраст, то в зряла възраст ясно ще разбере защо прави и избира точно това...
Дете, което рисува. Снимка: Shutterstock
Какви думи най-често използвате, когато смятате, че детето ви е направило нещо нередно? Например: То е оцветило небето в червено, а не в синьо.
Не казвайте: „Грешно си го нарисувал, небето не изглежда така!“
По-добре го попитайте защо небето е червено. След това помислете заедно, кога небето може да бъде червено? По време на изгрев или залез. Или може би някъде наблизо има пожар? Или може би това изобщо не е небето на земята, а небето на Марс.
Казвайки „грешно“, само с една дума ние отрязваме всички прояви на креативност, фантазия и оригиналност. А като се опитваме да разберем как това може да стане, ние даваме тласък на изследванията, разширяваме знанията и развиваме мисленето на детето.
То не трябва да мисли по същия начин като вас. То има право да мисли различно. За него е много важно да разбере, че няма един правилен отговор. Че няма „правилно“ и „грешно“. И има „различно“.
Всяка ситуация в живота може да е стимул за развитие на вашето дете. Обикновена разходка, закуска, отиване до магазина или, да речем, посещение при лекар – могат лесно да се превърнат в дейности за развитие. Например, вие приготвяте вечеря, а детето ви се мотае наблизо. Можете да говорите с него за всичко на света: за продукти, зеленчуци и плодове, готвене и какво се получава от какво...
Например сок - от какво се прави? От плодове. От какви плодове може да направии сок и как ще се казва? Как растат плодовете? В кои страни? Хайде да намерим тези държави на картата.
Какъв домакински уред можга да използвам , за да направя сок у дома? А в свободното си време опитайте да го правите заедно.
Може да гледате и образователен филм по темата, да потърсите интересна информация за плодовете и соковете.
Само сок ли се прави от плодове? В резултат на това може да завършите с голям проект, наречен "Сок".
Обърнете специално внимание към какво детето ви е проявило повишен интерес и го превърнете в съвместен изследователски проект.
Много съвременни родители се стремят да научат детето си да чете и брои възможно най-бързо. Педагозите от Реджо обаче са уверени, че способността да се спори, да измисля проекти и да създава нови неща е много по-важна. Няма нито един възрастен, който да не може да чете. Но има хора, които са напълно лишени от творческо мислене, без идеи, които ви вълнуват!
В предучилищна възраст е необходимо да се развиват креативност, любопитство, изследователски умения и да се стимулира въображението. И ако не помогнем на детето в това, не го подкрепим, напътстваме, с течение на времето въображението (което му е дадено от природата) ще бъде смачкано от логиката. В резултат получаваме още един некреативен възрастен, който едва ли ще успее да измисли нещо гениално.
Затова нека се отнасяме към нашите деца с разбиране и уважение, развиваме креативността и въображението в тях.
В крайна сметка възпитаваме новите Айнщайн и Джобс .
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари