Как да стимулирате дружбата в различните възрасти
Приятелството между хлапетата е многостранен и сложен феномен. Често се съхранява за цял живот. Но понякога най-добрите приятелите, утре могат да станат заклети врагове.
Наистина, връзката между децата има своите специфични особености. Те тепърва се учат да общуват с връстниците си. А родителите ще имат нужда от търпение и внимание към тях в този период.
Бебета спорят за играчка. Снимка: Getty
До тази възраст детето е имало комуникация основно с мама и татко, но сега е пораснало, започнало е да проявява активен интерес към връстниците си. То има спешна нужда да играе в отбор.
Най-вероятно то ходи на ясла, на градина и там, в голям екип, е по-очевидно от всякога колко много се нуждае от приятелели.
Момчета се карат за играчка. Снимка: Getty
То обаче тепърва трябва да се научи да цени приятелството. Често то бързо приключва, щом мъникът види, че други деца „посягат“ на играчките му.
Не, че то е алчно. Просто в тази възраст чувството за притежание е силно изострено. Освен това малките деца все още не знаят как да се съобразяват с интересите на другите.
Ето защо, когато видите такава ситуационна кавга, не трябва да настоявате то незабавно да сподели играчките си. Необходимо е да му предложите алтернативен изход от настоящия конфликт: например да си разменят играчките.
Покажете на децата как да преговарят без изблици и сълзи, тогава с течение на времето те ще се научат да играят заедно.
Момичеца споделят тайни. Снимка: Getty
Колкото по-голямо става детето, толкова по-сериозно се отнася към приятелството. Вече не могат да го "купят“ с бонбони.
Децата като цяло, подобно на възрастните, избират за приятели тези, с които намерят общ език. Те споделят малки тайни, разказват си за минали или предстоящи събития, дават мнението си и, разбира се, играят.
Именно играта е в основата на приятелствата на 6-8 години.
Има ситуации, когато от самото начало те се карат и родителите искат да се намесят, да защитят от несправедливостта.
Трябва ли да се намесват?
Не винаги, съветват психолозите. Понякога просто трябва да му дадете възможност да разреши конфликтната ситуация самостоятелно.
В същото време обаче дръжат под контрол: родителите трябва да са наясно с конфликта и чувствата на детето си.
В юношеска възраст детето се нуждае от приятел повече от всякога. За него приятел е човек, на когото може да има доверие, като самия себе си. Ето защо духовното единство с приятел е много важно за всеки тийнейджър.
Родителите, сякаш отиват на заден план: порасналото дете вече не иска да им разказва за всички преживявания и тревоги, които измъчват душата му.
Тийнейджъри закусват. Снимка: Getty
Ами ако родителите не харесват приятелите на детето?
На първо място, трябва да разберат какво точно не одобряват в приятелите му – техните лични качества, поведение или може би поведението на родителите им?
Ако ви се струва, че приятелят може да научи детето ви на лоши неща, си струва да обсъдите ситуацията откровено.
Съсредоточете се върху положителните качества, но обърнете внимание и на отрицателните страни на този приятел.
Трябва правилно да подадете информацията. Оставете обаче детето само да прави изводи.
Ако се стигне до крайности – детето да бяга от училище и често попада в неприятни ситуации, трябва да ограничите комуникацията и да сведете до минимум срещите.
Добре да знаете винаги каде се намира синът/дъщерята, и да знаете кръга му от познати и приятели.
По материали на deti.mail.ru, Мона Василава