И без „специални“ мерки проблемът ще се реши
Дете лежи не паркинг за коли. Снимка: Getty
Хлапето се тръшка, прави сцени в магазина, пищи, сипе нецензурни думи ...Много реакции са напълно естествени. Дължат се на възрастта, особеностите на характера или моментната ситуация и не изискват специално внимание. Но като родители ние се тревожим и приемаме проблемите на детето много близо до сърцето си. И искаме незабавно да се намесим, да ги оправим и да поемем контрол. Едва тогава въздъхваме с облекчение: „Направихме всичко, което можахме...“
За съжаление именно заради намеса понякога малкият проблем става голям, обяснява психологът Светлана Ивелиева. И дава за пример две типични ситуации.
Дете, което се е напикало в леглото. Снимка: Getty
В такива ситуации вместо „напикава се“ обикновено казват: „Детето има енуреза“ или „Страда от нощно напикаване“. Но това не е съвсем точно. Защото от момента, в който това се случи един или няколко пъти, до момента, в който състоянието се диагностицира, минава доста време. А дали това ще е диагноза, до голяма степен зависи от поведението на възрастните.
Какво се случва, когато пет-, шест-годишно (или дори по-голямо) дете се подмокри? Родителите са изненадани: периодът на пелените отдавна е минал и такива досадни инциденти не са се случвали отдавна.
Детето е разстроено, осъзнавайки несъответствието на случилото се с неговата възраст. Разбира се, всички искат това да не се случва.
Мама се обажда на баба или на приятелката, за да обсъдят проблема, да намерят средства от народната медицина ... Или пък уговаря среща с уролог. А после се захваща с петното на чаршафите. Детето слуша и гледа.
На вечеря мама му поръчва: „Не трябва да пиеш толкова много сок, иначе не се знае какво ще стане“. И оставя светлина в коридора като напомня: „Непременно стани и отиди до тоалетната!"
Няма да е изненадващо, ако по средата на нощта то се събуди мокро. И после това ще се повтори.
След няколко месеца хлапето най-вероятно ще бъде подложено на бъбречни изследвания и лечение.
Въпреки това, според статистиката, само 15% от всички случаи на енуреза са причинени от заболяване. Останалите се обясняват само психологически проблеми – един от тях прекомерно голямото внимание, което родителите отделят на проблема.
Момченце, което не може да заспи. Снимка: Getty
Детето развива постоянно тревожно очакване, желание да контролира състоянието си и страх. „Определено трябва да се събудя“, мисли то, в резултат на което дълго време не може да заспи, към сутринта заспива дълбоко и... всичко се повтаря.
Напрегнатата атмосфера и вниманието към този проблем са много вредни за успеха. А за възстановяването просто не трябва да се прави нищо. С други думи се дръжте абсолютно естествено, сякаш изобщо не сте изненадани от подобна ситуация и все едни тя е съвсем обикновена. Между другото, това е вярно. Децата имат право да подмокрят гащите си дълго време - и през нощта, и през деня.
Емоциите не винаги им позволяват да следят състоянието си, а сънят им може да бъде много здрав и дълбок.
Когато много малко дете вземе нещо чуждо, това не е проблем. Възрастните го връщат на собственика, извиняват се - това е всичко.
Но когато, знаейки правилата на поведение в обществото и на думата „кражба“, която се наказва, детето все пак присвои нещо чуждо, тогава, разбира се, има проблем. Особено, ако това се случи извън тесния семеен кръг.
Дете, което взема нещо от рафта в магазина. Снимка: Getty
„Ани е шестгодишна. Но след скандал в детската градина, децата се отдръпват от нея и я изолират. Тогава Ани започва тайно да взема чужди неща. Когато баба ѝ идва на гости, тя скришом рови в чантата ѝ, а аз се опитвам да я спра. Веднъж бръкна в чантата на моя приятелка, докато тя беше заета и приказваше. Взе ѝ пудриерата и я скри в шкафчето си. Стана скандал ... Голям срам брах. Не знаех какво да отговоря. Защо ѝ е необходима тази пудра, не мога да си представя“, разказва разтревожена майка.
Децата вземат чуждото, когато не им стига това, което имат. Но не вещи, а любов и внимание. А понякога дори правят така, че „кражбата им“ да бъде открита възможно най-бързо.
„Ти изобщо не ми обръщаш внимание, но аз ще направя нещо лошо, може би най-накрая ще ми обърнеш внимание“, мисли детето.
Родителите наистина започват да се грижат за детето, поне го гледат в ръцете. Ако не присвоява чужди неща, вниманието им постепенно сякаш отслабва.
Така хлапето свиква. За него желанието да взема чужди вещи се превръща в емоционален тласък, гаранция, че родителите все още го обичат.
Проблемът трябва да се игнорира.
Добре е да отделяте възможно най-много внимание на детето, но не да му четете „конско“ . Прекарайте го приятно, в игри на открито, забавления, четене на приказки.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари