Какво да правим, ако не й позволява да направи нито една крачка
Деца, които са в ръцете на майките си. Снимка: Getty
В определен момент от живота детето се строхува да остане само. Това е естествен етап от развитието му като личност. Освен това до 1,5-2 години този страх е косвено доказателство, че детето се развива нормално и че съзнава, че майката е друг човек и има риск да остане без нейната защита.
Първоначално такова откритие плаши бебето и го принуждава да следва майка си навсякъде, без да я изпуска от поглед.
На 2-2,5 години свръхзависимостта на детето от майка му завършва. А до третата година то вече може да се справи без възрастен и да е самостоятелно за известно време, обяснява психоложката Мария Аралова.
Ако бебето все още не се отделя от майка си, ако плаче при раздяла дори за кратко, ако не пуска родителите си никъде и не им позволява да общуват с никого, това е сигнал, че физиологичният страх е станал обсебващ и може да прерасне в невротичен.
За да избегнете усложнения, трябва да разберете причините за това поведение възможно най-скоро и да научите детето да преживява раздялата не така болезнено.
Малко дете, което се държи за крака на мама. Снимка: Getty
Понякога самите родители провокират „прилепчивостта“ на бебето. Те са тревожни, от време на време проверяват дали всичко е наред и не му позволяват и за секунда да остане само.
В този случай възрастните трябва да се опитат да намалят прекомерната си загриженост и да насърчават опитите му да изследва света около себе си
Струва си да научите бебето си да играе самостоятелно от 1,5-2 години. Когато отивате в друга стая, се уверете, че то си е намерило интересно занимание и не надничайте през 5 минути. Следете го от разстояние, така че то да не ви вижда.
Предложете му например да нахрани мечето, докато вие работите в другата стая. Оставяйки малкото само, не слушайте всяко шумолене, не подскачайте и не стойте на вратата.
Ако чуете хленчене, кажете високо и спокойно: „Тук съм, веднага идвам“. Ако детето се успокои бързо, продължете да се занимавате с вашите дела.
Ако хленченето се превърне в рев, отидете и разберете какво го тревожи. Може би камиончето му се е пъхнало под дивана, може да иска вода, може да не стига до някоя играчка ...
След като решите проблема, включете спокойна музика или компактдиск с приказки и отново отидете да си вършите работата.
Постепенно увеличавайте времето, в което отсъствате от стаята, разбира се, винаги бъдете готови да се появите на прага при повикване.
Момиченце, което си играе само. Снимка: Getty
Някои деца се притесняват много, когато изгубят от поглед мама. Дори да е за няколко минути, защото им се струва, че раздялата ще продължи вечно.
Ако се наложи да излезете от дома, бебето не трябва да се чувства самотно. Добре е татко или баба да му измислят измислят развлекателна програма.
В същото време е необходимо да му създадете увереност, че майка му определено ще се върне.
Игри, които демонстрират, че предметите и хората могат както да изчезнат от погледа, така и да се върнат, ще помогнат за решаването на проблема.
Скрийте се зад вратата или зад дивана, и попитайте: "Къде съм?"
И веднага се покажете с усмивка и кажете: „Ето ме!“
Времето, когато то не вижда мама, трябва да се увеличава постепенно. Започнете с няколко секунди, като увеличите интервала до няколко минути за една седмица.
За да накарате детето си да се чувства уверено по време на криеница, постоянно го питайте: „Къде отиде мама? Къде е мама?"
Ако то все още е много нервно, можете да скриете с длани само лицето си.
Разиграйте същия сценарий с любимата му играчка.
Когато детето свикне с подобни трикове, ще му бъде много по-лесно да издържи краткосрочната раздяла.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари