Поведението в зряла възраст ги издава
Разбито сърце. Илюстрация: Shutterstock
Не всички детски травми са резултат от малтретиране. Някои от тях могат да възникнат несъзнателно – когато постоянно неглижираме емоциите на малкия човек.
Ето няколко признака на неразрешена детска травма
Най-вероятно като дете сте страдали от безразличието на родителите си и сте се борили да привлечете вниманието им или да им угодите. Единственият начин да избегнете емоционалната болка е като угаждате на другите и сте мили с тях.
Тези, които в детството си са били емоционално пренебрегвани, често се стремят към съвършенство. От ранна възраст те са на ясно, че за да спечелият любовта на родителите си и те да се гордеят с тях, трябва да играят перфектно баскетбол или да пеят най-добре в хора.
Перфекционизмът може да възникне и ако човек от детството си смята, че е неприемливо, дори срамно да греши. Така той не се научава да се справя с разочарованието от себе си, когато нещата не вървят по план.
Ако от ранно детство човек е сравняван с брат, сестра, съседското дете, самочувствието му страда. Най-вероятно сравнението не е било в негова полза.
Случа се, заради страха да не бъдем наранени. Може би това вече се е случило в детството - вие сте били обидени или изоставени от човек, когото смятате за много близък. Затова подсъзнателно се опитвате да избягвате подобни ситуации.
Някои хора избягват връзките, други скачат от една на друга, без да си дадат време да се опомнят. Това поведение е типично за тези, които се опитват да запълнят празнотата, оставена от травматична привързаност от детството. И всяка нова връзка е начин да докажат на себе си, че все още са достойни за любов.
Ако хората непрекъснато навлизат в личните ви граници и си позволяват да казват или правят нещо, което не ви харесва, вероятно сами сте го провокирали. Допуснали сте да смятат, че подобно отношение е приемливо.
Случва се и обратното – човек през цялото време да е на нож, да не допуска никакви критични изказвания по негов адрес и дори отказва помощ.
Ако майка ви или баща ви са страдали от алкохолизъм или са се борили с депресия, необходимостта да спасявате другите ще бъде кодирана във вас. Логиката е следната: не можах да помогна на родителите си, може би мога да измъкна партньора си от блатото.
Неправилното хранене и травмата в детството са свързани – храната помага на хората да успокоят натрапчивите мисли и дори да заглушат сърдечната болка.
Ако често се ограничавате в храната, броите калориите или, напротив, страдате от нервно преяждане при тревожност и стрес, това може да се дължи на ниско самочувствие, което се е формирало в детството.
Учените са доказали, че има връзка между пристрастяването и травмата в детството. Хората, изпитващи емоционална или физическа болка, често търсят начини да премахнат тези чувства чрез получаване на ендорфини, например с алкохола.
Понякога тези чувства са нормални, особено ако сте подложени на стрес в работа. Но ако негативните емоции не ви напускат, помислете за това: те може да са резултат от неразрешени вътрешни травми.
Първо, признайте пред себе си, че имате проблем. Това е първата стъпка към изцелението.
Второ, опитайте се да водите дневник - това ще ви помогне да разберете себе си. Не е нужно да пишете есе, просто споделяйте мислите си.
Трето, консултирайте се с психолог, за да отработите травмите от детството със специалист.
По материали на PsychologyToday, Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари