Защо пораствайки, децата започват да се държат зле с родителите

Конфликтът между поколенията е нещо, което не може да бъде избегнато. Децата растат, стават тийнейджъри, а родителите продължават да се държат с тях като с невръстни глупаци. Не ги ценят достатъчно, постоянно ги контролират и наставляват – действия, които обиждат и гневят младите хора. 

„Майките и татковците имат определени очаквания за това какви трябва да станат техните синове и дъщери и как трябва да живеят живота си. За тях често е неприятна изненада, че порасналите им деца имат свои собствени мечти и амбиции. Невъзможността да приемат друга гледна точка води до чести кавги и емоционално им отдалечаване едни от други”, обяснява психологът Джефри Бърнстейн.

Кавгите, които се отприщват често в периода на пубертета, не означават, че родители и деца не се обичат вече. Дълбоко в себе си юношите искат любяща и подкрепяща връзка с родителите си, а те се чувстват депресирани заради конфликтите. Те се тревожат и не разбират защо родителите им се държат така.

„Вярвам, че има три основни причини зад негативните и напрегнати взаимоотношения. Но преди да ги назова, трябва да призная: никой родител не е перфектен. Но всеки обича децата си и им желае успех и благополучие в зряла възраст “, казва  Бърнстейн.

Ето 3 причини, поради които порасналото дете може да спре да ви уважава.

1. Често го критикувате

Родители, които критикуват или обезценяват постиженията на тийнейджъра, му причиняват емоционална щета, карайки го да се чувства безполезен и неспособен.
Осъзнавайки това, е естествено той да се ядосва и обижда.
В същото време, ако родителите се опитват за му внушат чувство за вина или използват други манипулативни тактики, за да контролират поведението му, това също изостря напрежението във връзката, защото то ще се опита с всички сили да излезе извън контрол.

Майка и дъщеря говорят като равни. Снимка: Getty

2. Не искате да признаете, че е пораснал

Прерязването на „пъпната връв“ родител-дете, е изключително трудно. Детето расте и родителят трябва да премине от ролята на „възпитател“ към ролята, ако не на приятел, то просто на близък, който третира детето си като равен. Пречи желанието му и естествената нужда да го защитава, да се грижи за него, независимо на колко години е.
Много е трудно да приемете неговата самодостатъчност, но вярването, че можете да контролирате живота на някого в зряла възраст, също е грешка, която само ще усложни ситуацията. 

3. Имате различни възгледи за живота

Разликите в ценностите и вярванията, конфликтите около определени събития, борбата за промяна на ролите - всичко това може да ви завлече в емоционално напрегнато блато. Тези емоции, които не се освобождават, водят до стрес, безпокойство и напрежение в отношенията и за двете страни. За да се усложнят нещата, с порастването на децата понякога изплуват други неразрешени конфликти или травми от миналото. А това само ще влоши ситуацията.

По материали на  Psychology Today, Мона Василева