Предвижването на четири крайника и много важно за развитие някои структури в мозъка
Снимка: Guliver / Getty
Майките се гордеят, когато бебето изпреварва връстниците си в развитието. Например, когато без въобще да е пълзяло, проходи.
В това обаче няма нищо добро. Защо обяснява клиничният психолог Татяна Горячева.
Малък ленивец
Обикновено добре развитото бебе започва да пълзи на около 6-7 месеца, понякога по-късно.
Някои обаче нямат време дори да направят опит да пълзят, защото родителите им ги поставят в проходилка, вярвайки, че етапът на пълзене може да бъде пропуснат. И са убедени, че това ще бъде по-стимулиращо за интелектуалното и физическото му развитие.
Други майки просто са твърде мързеливи да лъскат до блясък всеки ден пода и не го остават дори да пробва. Така детето, без да се научи да пълзи, започва да ходи.
Но не само проходилките са „виновни” за това, че все повече деца започват да ходят рано, без да са пълзяли.
Понякога причината е съвсем различна. В средата на 90-те години учени от цял свят започнаха да съветват майките да оставят бебето да спи по гръб, за да предотвратят синдрома на внезапната детска смърт. В резултат на това смъртните случай наистина намаляха на половина. Но това доведе и до други последствия: майките започнаха да се страхуват да слагат децата си по корем не само по време на сън, но и по време на бодърстване. Така развитието на двигателните функции на децата се забави.
Всъщност, за да пълзи на четири крака, детето трябва да използва както ръце, така и крака. А мускулите им трябва да са достатъчно тренирани.
Няма начин да тренира тези мускули, ако постоянно лежи по гръб в креватчето, седи в "кенгуруто" на мама, в столче за храна или в кошарката.
И когато майката все пак си спомни, че поради постоянното лежане по гръб, задната част на главичката става плоска и решава да го обърне по корем, то на минутата започва да плаче, защото не е свикнало с тази позиция, тя му е неприятна. И мама веднага го обръща по гръб.
Има ли разлика?
Никой здравомислещ родител няма да принуди бебето си да лежи по корем, когато то видимо не желае, силно плаче и протестира. Но все пак е необходимо постепенно да свикне да лежи по корем.
В крайна сметка периодът на пълзене е много важен за развитието на подкоровите структури на мозъка. Той може да се окаже „лечебен“ при минимални мозъчни дисфункции, които са резултат от тежко раждане или родова травма. За съжаление напоследък тези състояния се диагностицират все по-често.
Снимка: Guliver / Getty
Освен това пълзенето помага за укрепване на опорно-двигателния апарат, ръцете, китките, лактите и раменете. В резултат на това бебетата, които са пълзяли поне няколко месеца, са по-развити физически и по-силни от тези, които са прескочили този етап. И техните фини двигателни умения са по-добре развити, тъй като пълзенето помага за разтягане на връзките на китките и ръцете, което е необходимо за развитието на фините двигателни умения.
Един ден това дете по-лесно ще се научи да държи молив или лъжица, а бъдеще ще овладее писането и рисуването.
Нещо много важно: пълзенето
насърчава развитието на двупосочна координация
Нашият мозък има две полукълба: дясното е отговорно за функциите на лявата страна на тялото, а лявото за дейностите на дясната.
Когато детето пълзи, между двете полукълба се осъществява активна добре координирана работа. Така то по-добре контролира тялото си и се ориентира в пространството.
Оставяйте го по корем
Започвайки от първите месеци, трябва да се опитате да носите бебето по корем. Сложете го на дланта на ръката си и го носете така. Първо, за 5-10 минути няколко пъти на ден, като постепенно увеличавате времето.
Седнете и поставете бебето в скута си, но по корем, или го поставете по корем (за кратко) на масата за повиване, преди да смените пелената.
Постепенно то ще се научи да държи главата си изправена, след това ще започне да се опира на ръце, да се надига от време на време, а по-късно ще го прави все по-уверено.
Снимка: Guliver / Getty
Ако детето е упорито, поставете го на гърдите си, за да може да се оглежда, но без усилие да вдига високо глава. Можете също така да поставите навита кърпа под гърдите и ръчичките му, за да го подкрепите.
До бебето можете да поставите няколко ярки играчки, към които то ще посегне. Ако то вече лесно посяга към дрънкалката, която му харесва, я отдалечете малко, така че да се опита да изпълзи до нея.
Разбира се, не трябва да бъдете много амбициозни и да го докарате детето да сълзи.
Когато то е на 5-6 месеца, постелете голямо одеяло на пода, за да може мъникът да изследва нови хоризонти. Ограничавайки пространството (кошара или креватче), вие го лишавате от възможността да опознава света. Докато готвите, постелете одеяло в кухнята и дайте на детето тенджера с капак, за да ги изследва.
Влакът отпътува
Съвсем очевидно е, че ако детето е прескочило този етап на развитие, вече не е възможно да го върнете назад. Но не бива да се отчайвате.
Мозъкът на детето е невероятно гъвкав и възприемчив до 9-10-годишна възраст и през този период е напълно възможно да се извърши корекция, която да компенсира дефицита в развитието.
Между другото, много деца на възраст от 2-3 години, които като бебета не са пълзяли, с активни игри на пода, легнали по корем, могат да „наваксват“ сами.
Ако забележите, че детето прекарва значително време легнало по корем или пълзи по пода по време на игра, в никакъв случай не му пречете. По-добре постелете килим и го оставете да играе както му харесва – най-вероятно, щом не е пълзяло като малко, сега може да запълни съществуващата празнина. А за него това е много, много важно.
Мона Василева
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари