От каква възраст може да очакваме да поемат отговорност и как да ги подготвим ( част I )
Снимка: Guliver / iStock
“Не осъзнаваш ли какви могат да са последиците от твоята постъпка?“ - питаме своeто дете, искрено възмутени от проявите му.
Нека сега да зададем въпрос и на себе си.
Същия въпрос но обърнат към нас. „Разбира ли ме моето дете, когато го предупреждавам за потенциално опасност?“
Нека направим разбор на ситуацията за съответната възраст – от детската градина до тийнейджърска възраст.
Психолозите определят няколко възрастови категории, но освен това има и периоди на възрастови кризи, своеобразен преход, когато детето е на кръстопът, а родителите често не си дават сметка. В тези периоди мозъкът прави нови логически връзки, включва в работа процеси, без които хлапето няма как да порасне.
От 0 до 7 – предучилищна
Много родители ще бъдат разочаровани да научат, но не бива да изискват много от децата в тази възраст. Без натрупан опит и знания, те не могат ясно да си дадат сметка за събитията около себе си. Родителите разчитат, че те се ориентират какво е опасно за тях, но в действителност малчуганът може да падне в случайно отворена шахта, недостроен обект, може да си играе с клечки кибрит, да изяде цяла опаковка витамини или да посегне да погали чуждо куче.
Въобще не си въобразявайте, че вашето дете в действителност е по-развито от възрастта си. Шансът да осъзнава последиците от своите постъпки, клони към 0.
Какво да се прави
Достъпно разкажете на детето защо не бива да ходи никъде, без да пита и защо не трябва да се доверява на непознат, въпреки, че той го черпи с бонбони или му дава играчка.
Има и друг вариант. Да му обясните всичко с игра. Той е много подходящ за възрастта между 4 -7 години.
Създайте правила, които забраняват едно или друго действие. Това дава ефект, защото чрез игра всички правила се учат най-успешно.
Има обаче една тънка граница: детето не и добре да чува непрекъснато „не трябва“, особено в предучилищна възраст.
За да приеме правилата, то трябва да разбира причината, а ваша задача е да му я разясните възможно най-разбираемо.
Оставете го да бърка в маловажни неща, които не застрашават живота му, за да види и почувства последиците от необмислените си постъпки.
Може да показвате и да го насочвате към правилната линия, като давате примери с герои от любими приказки.
Например, защото 2 от трите прасенца не са били прави като са си построили съответно сламена и дървена къщичка, да направите връзка със защитения дом и хитрия план на третото прасенце, което е било подготвено за лакомия вълк.
От 7 до 12 години
Предходният кризисен период е подготвил детето и е особено важен за неговата психика. Защото именно тогава се формира способността да оценява собственото си поведение. Затова и началната възраст за тръгване на училище е 7 години, не по-рано.
На тази възраст хлапето вече разбра, че има определени правила, които трябва да се следват и, когато ги спазва, то може да контролира своите действия. Например, че по време на час, трябва да седи на чина и да не става и да се разхожда из класната стая.
То се учи да разбира последствията от своите действия, но още не е с всичко се справя. То знае, че ако си играе с кибрит, може да се изгори, Няма да изяде лекарствата от аптечката, дори да му приличат на бонбони, защото знае, че може да се отрови.
Виждайки, колко е умно детето, родителите имат твърде завишени очаквания. И се надяват, че то вече разсъждава като възрастен. Но и в тази възраст, ако не правите нужните подробни обяснения, резултат може и да няма.
Малкият ученик може да анализира последиците от своите действия, но не и резултата и въздействието на поведението си върху околните.
Какво да се прави
Затова при углавни престъпления в тази възраст той не носи наказателна отговорност за постъпките си.
Ако постъпката на детето не отговаря на вашите представи за света, му разкажете какво преживявате и какво чувствате.
Не вкарвайте излишен драматизъм в думите си, защото това ще засили напрежението в него и ще го натовари с чувство за вина, или пък ще сметне, че е „лош“ .
Лаконичното и точно обяснение ще му позволи по-добре да разбере как неговите действие се отразяват и възприемат от околните. В началото от най-близките му хора.
Следва продължение за още две възрастови периода. От 12 до 15 години. И за особеностите в отношенията с 16-годишните.
Татяна Плунгян, адаптация Мона Всилева
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари