Въобще нямах намерение да раждам!

Да забременееш и родиш след 40 вече не е чак толкова учудващо и невероятно, както е било само допреди 20-ина години, но е и доста сериозно решение. Следните истории обаче разкриват: възрастта не е граница пред щастието да станеш майка! Всяка от тях е различна и интересна, а най-интересното е, че всички жени са взели сами решението да родят без връзка с „биологичния часовник“.

Татяна, 43 г., майка на 2-годишната Диана

Честно да ви кажа, въобще нямах намерение да раждам – когато бях млада дори направих аборт, когато забременях от глупост.

Децата винаги са ме дразнили: снимките на розовобузи бебенца ми се струваха като евтино фалшиво щастие. Беше ми много добре – работех много и обожавах работата си, имах стабилни отношения, непрекъснато пътешествах и това ми стигаше, дори можех да се причисля към групата на хората, които наричат „чайлд фри“.

Но, когато навърших 40, животът ми рязко се преобърна надолу с главата. Буквално за няколко месеца родителите ми изгоряха от рак. После мъжът, когото обичах, ми заяви, че отива в манастир. Сестра ми и семейството ѝ отидоха да живеят в друга страна и изведнъж разбрах, че съм сама.

После, след случайна връзка, цикълът ми спря и ми стана ясно, че искам това дете с цялото си сърце. Летях на крилете на щастието през цялата бременност, намерих добра клиника, където ме наблюдаваха и родих там със секцио. Дианка вече ходи на частна детска градина, аз работя по-малко от преди и ми се струва че това дете е най-доброто, което можеше да ми се случи.

Олга, 42 г., с четири деца на 13, 9, 6 и 3 години, предстои да роди пето

Всичките ми бременности бяха осъзнати и желани. С мъжа ми още от запознанството ни знаехме, че искаме голямо семейство и с раждането на всяко дете се подготвяхме и планирахме следващото. Аз съм художник и журналист (в момента съм фрилансър), мъжът ми има собствен бизнес, затова финансовата страна на въпроса не ни притеснява. За децата ни помагат баба и две гледачки – вземаме ги на всички пътешествия и живеят у нас, имаме място.

С всяка бременност се чувствам все по-млада! Голямата ми дъщеря почти ме настигна на ръст, ходим заедно на фитнес и на басейн. Всички деца раждах сама и бързо, навярно е заради гените ми, нас със сестра ми мама също така ни е родила.

Предстои ми да раждам отново и се надявам всичко отново да мине така гладко, както досега.

Не мисля, че ще спрем дотук с децата. Лесно ми е с тях, харесва ми да бъда майка. Не усещам възрастта си и ми е малко странно, че "след четиридесет" се смята за почти почти пенсиониране.

Ина, 44 г., с дъщеря на година и половина

Следовател съм, имам по-скоро мъжки характер и много работа, така че преди не мислех много-много за деца. С мъжа ми се уговорихме да почакаме до 35: да направим кариера, да спортуваме, да се устроим и да пътешестваме.

Устроихме се, печелехме, но децата не се получаваха. Пет години обикаляхме по врачки, пихме витамини, ходихме на процедури с акупунктура, на поклонение по храмове и нищо не помагаше.

После се решихме да пробваме ин витро. Получи се от третия опит, но бременността беше много тежка, непрекъснато имаше риск да абортирам. И вече преди самото раждане случайно разбрах, че мъжът ми ми изневерява. Помолих го да напусне апартамента преди да се върна. След секциото се върнах в празния дом с дъщеря ми и внезапно осъзнах, че така ни е хубаво.

Тялото ми си възвърна красотата, като ново е. Може би вече не обичам мъжа си и не му се сърдя, все ми е едно, честно. Дъщеря ми расте, ако иска нека си общуват, няма да се меся.

Ирина, 45 г., има син на 4 години

Винаги съм била със слаба фигура. Менструацията ми започна късно, на 18, цикълът ми беше нередовен, бях увлечена в учене, работа и походи в планината. Към 30-те, когато с мъжа ми решихме да си имаме дете, не ни се получи. Никак. Изобщо. Обиколихме всички лекари. Обясняваха ни, че всичко е наред, няма патология и ще мога да забременея.

Когато навърших 35, раждането на дете стана фиксидея: струваше ми се, че съм живяла неправилно, и небето не отговаря на молитвите ми.

После заминахме за Индия, мъжът ми получи много изгодно предложение за работа. Трудно ми е да опиша накратко всички промени, които се случиха с мен там. Наддадох няколко килограма, фигурата ми се закръгли приятно, цикълът ми се нормализира и преди връщането ни от Индия разбрах, чеп съм бременна.

Бременността мина леко, родих по естествен начин. Когато момичета, двойно по-млади от мен, с които лежахме в едно отделение, разбраха на колко съм години, не повярваха, поискаха ми паспорта.

Синът ми се роди бързо и леко. Възрастта, подобно на болестите, е предимно в главата. Сега, обективно погледнато, изглеждам по-добре, отколкото преди 15 години. Вярвам, че невъзможността да забременееш много често е само върхът на айсберга, но трябва да го видиш напълно, за да можеш да направиш нещо.

Екатерина, 43 г., с голяма дъщеря на 22, внучка на 2 и малка дъщеря на 1 година

Историята ми с малката дъщеря в действителност е много смешна. Аз съм акушерка. Аз изродих голямата ми дъщеря в нашата клиника и дори успях да стана „съзнателна баба“: научих се да плета терлички и да бродирам. Когато менструацията ми внезапно спря, почувствах малко съжаление за ранната менопауза, но се примирих.

По време на едно раждане обаче усетих контракции. Колегите ми вероятно решиха, че не съм добре с нервите: жената имаше тежък момент, аз я държах за ръката, а с другата ръка придържах корема си и се смеех и плачех едновременно като ненормална. Баба, да бе да.

Мъжът ми отначало реши, че се шегувам. Той е с 8 години по-млад от мен, това ми е втори брак. Но после се изпълни с щастие. И внучката му е като родна дъщеря, а сега още едно момиче. Раждането беше дълго, тежко, поисках секцио, защото се изморих - на млади години е по-лесно. После си помислих: „Я стига, помагам на другите, а на себе си да не мога?“ и родих.

detstrana.ru, адаптация Марина Атанасова