Той е готин, аз – не! Как детето се самооценява

След като в предишната публикация посочихме някои особености при формиране на самооценката в ранна възраст, от 1,5 до 3 г., сега продължаваме напред – с периода преди започване на училище и след това.

Детето от 3 до 7 години ( а някои и цял живот) мисли за себе си така, както околните го приемат. Ако го хвалят – е герой. Ако пък са забравили да го насърчат, ако не е направило нещо както трябва, ако са му се скарали или са го наказали – то е най-лошото на света.

Около четвъртата година хлапето  започва да влиза в „роля“ и разиграва различни сцени.
Вероятно сте наблюдавали рязката смяна на настроението, когато поеме роля на спасител на Вселената или става като агресивна костенурка Нинджа, защитник на каналите.
Във всяка ситуация реакциите на родителите, адекватната им подкрепа и точна оценка, са от особено значение.
Скоро детето ще тръгне на училище и, ако то е неуверено, ще му е трудно и некомфортно. И маминият любимец, най-добрият на света, може да бъде полят с хладен душ.
Как родителите могат да помогнат?

Давайте правилен пример

Много майки може и да не забележат как детето копира тяхното „твърдоглаво“ или „самодоволно“ поведение.
И, ако случайно тя изпусне тенджерата или счупи чиния, не бива да вика силно: „Боже, сякаш нямам ръце!“ Или нещо подобно. 
Защото детето получава нагледен урок, че при инцидент и мама се чувства зле. И, че то трябва да бъде изключително предпазливо.

Не е добра идея пред детето родителите да критикуват други хора. Защото, ако то твърде често чува разговори, в които те обясняват, че семейството на Вики не ходят заедно на почивка, а майка ѝ печели 2 пъти повече от таткото и тя еднолично решава всичко, дори и да не осъзнае какво точно значат нападките, по тона ще направи извод „значи неговото семейство е най-добро“ .

И един ден, когато отиде в детската градина, то ще заяви пред всички: „Вие сте глупаци, защото мама казва така!“
И над главата му ще се скупчат черни облаци.

Дайте му по-голям избор

Да се драска и рисува по стените е лошо и неприемливо. Но, само, ако сте обяснили на детето защо. То трябва да знае, че не е лошо, че рисува, но това трябва да стане на определено място – блокче, лист, статив, платно.
Не е приемливо и е опасно да замеря с плодове от балкона децата в двора или да стреля по тях с воден пистолет. Обяснете му, без да пестете думи.
Подробно му разкажете какви могат да са последиците от подобно поведение.

Прекомерно либералното възпитание, когато почти нищо не е забранено, създава много проблеми. Защото детето приема, че безнаказано може да прави всичко, каквото реши. И самооценката му е нереално висока.

Ако пък има твърде много забрани и по цял ден чува „Не“ и „Не бива“ и настоявате всичко да е изпълнено по вашия начин, то расте неуверено и боязливо. 
Нищо чудно в училище да не смее да вдигне ръка, защото ще се съмнява дали ще отговори най-правилно. И ще мълчи, дори да знае правилния отговор.

Във възрастта преди училище е важно хлапето да има избор. Само да избира линия на поведение и да взема решения.

Убедеността, че винаги зад гърба му ще има някой, е най-сигурният път към изграждане на неувереност. Добре е в тази възраст, когато се разширява кръгът от познати хора и нови занимания, детето да има повече възможности. Обратната връзка, която то получава, е коректив за поведението и самооценката му. Ролята на родителите е да наблюдават от близо, да подкрепят и да поддържат баланс, не да опекунстват над детето.

Как да помогнат родителите?

Правилата за поведение са завинаги

Детето влиза в нова обстановка и в непозната среда. Тогава е особено важно правилата да са заковани и да не се променят. 
Например, ако на детето е забранено да яде на улицата сладолед, не бива да има обстоятелства, при които да нарушите това правило. Примерно, ако много плаче и настоява.

Или, ако сте забранили на момчето да тича с пръчка в ръка. Важно обаче да му обясните подробно причината за забраната – за да не си изцапа дрехите със сладоледа, или, защото на улицата не е прието да се яде, или пък, че когато тича, може да падне и да се нарани с пръчката, да го бутнат и да нарани някой друг ...

Не наказвайте пантофите

Детето тича като ракета из къщи. Спъва се, пада, удря се, плаче!
Вие как реагирате: „Леле, какви непослушни пантофи!“ С тези думи се опитвате да го успокоите. Проблемът е, че в бъдеще, то винаги ще стоварва своята вина върху другите.

„Нямам си момиче, като другите ми приятели!“ „Нямам хубава и добре платена работа, която заслужавам, защото тази държава ни ми дава път за развитие?“
Така, че детето не само на 5 , но и на 25 години ще гледа на сложните ситуации от различен ъгъл.

Реагирайте правилно и не обвинявайте пантофите. Каже му: „Сине, внимавай, когато тичаш. Ние с татко много те обичаме, но не може да махнем всички ръбове в къщата. По-добре е ти да внимаваш!“

Не убивайте инициативите

„Инициативите се наказват“ - тази фраза мама ми повтаряше много често, когато се прибирах преуморена от прекомерно много работа и от задълженията, които сама поемах. За щастие, на този етап в живота, аз вече си давах реална сметка на възможностите, не се оплаквах за неуспеха.

Детето обаче няма този опит.
Затова го оставете да пробва – да готви, за чисти, да пазарува, дори с риск да не се справи отлично или да направи беля.
Защото накрая ще видите, че сте възпитали човек, който е уверен в силите си и поема отговорност.

Здравата потребност да проявява инициативност, трябва да бъде насърчена, не смазана. Детето, на което сте разрешили да помага, се чувства значимо и „пораснало“ - а това е голяма крачка към формиране на бъдещото самоуважение.

Източник: woman.rambler.ru, адаптация Мона Василева