Носталгични спомени на поетесата Станислава Станоева
Снимка: Guliver/iStock
Дългият плаж на Ахтопол, стръмният път до морето, през една борова гора, баща ми прави нещо като тента от 4 колчета и чаршаф отгоре. Плажните чадъри идват много по-късно. Чертае и слънчев часовник на пясъка. Нарисуван кръг и в средата му пръчка. Когато сянката стигне до тук – влизате във водата, така казва.
Татко винаги си носи надуваем дюшек, бинокъл, книга и вода. Аз ходя само с една хавлия. Тя ми е достатъчна. Ако ми се пие вода, се качвам по пътеката. По средата ѝ има извор. Пия от там.
Снимка: Новите родители
Правим дълги разходки по плажа. Събираме миди – с ушички, бисерни им викахме. Всяка година мъкнем по една торба миди в Пловдив.
Бунгалото е с две стаи, веранда и поляна отпред. Има един-единствен телевизор пред бунгалото на готвача. Телевизорът е черно-бял, огромен като гардероб и със стърчаща антена.
Вечер летуващите си носят столове и одеяла, а децата сядат на тревата. Гледаме „Богат беден”. Встрани от бунгалото има огнище. Слагаме отгоре една ламарина и там мятаме кофите с миди, събирани през деня. След като се изпекат, хващаме с ръце по една мида и ядем топлата ѝ сърцевина. Понякога намираме малки бисерчета, които проскърцват между зъбите ни.
На тясното пътче до станцията всеки ден идва един дядо с каручка с магаренце. Вътре сред слама лежат най-сладките дини и пъпеши, най-червените криви домати. Всеки ден пазаруваме по нещо от там. Дядото идва от Варвара. С пълна каручка. Вечер си тръгва с празна. Тегли ни дините и пъпешите със стар кантар – с метална чиния и топуз. Доматите тегли почти на око.
И още – майка слага голям леген пред бунгалото да се топли на слънцето. Казва, че слънчевата вода е най-полезна. След плаж поливаме нагретите си тела с тази топла и пълна със слънце вода и сме здрави и щастливи. След обед майка ни кара да четем книги. После ги обсъждаме на верандата.
Снимка: Новите родители
Майка си купува крем „Нивеа” и парфюм „Бич може” от полякините на Евиния плаж – чак в края на плажната ивица, точно срещу корабокруширалия гръцки кораб, до скалите. Понякога тя ходи там. Чат-пат взема и нас, децата. Полякините винаги правят цял битпазар – дрехи, козметика, бижута. Над Евиния плаж има път. Там седят зяпачите. Гледат голите женски тела в захлас. На жените обаче не им пука. В другия край на плажната ивица е къмпинг „Делфин”.
Под него пък е нудисткият плаж. Там ходят само чужденци – чехи, поляци, германци.
Почиваме цели 15-20 дни. Как съм издържала толкова време. Сега мога да летувам някъде едва една седмица. Не издържам повече.
Вечер ходим на разходка до градчето. Има лунапарк с виенско колело и синджири, стрелбище, захарен памук и вафли ракета. Пробваме всички неща. Купуваме си дъвки във формата на цигари, картички с известни артисти, огледалца с игри отзад.
Два-три пъти татко слиза сутрин много рано до пристанището и купува току-що уловена риба от рибарите – в повечето пъти попчета. Носи я, а майка я пържи вечер на едно котлонче. Ядем на верандата с пръсти и е ужасно вкусно. Замезваме с месести сладки домати.
Други вечери ходим на лятно кино. Гледаме каубойски филми под звездите. На връщане минаваме през станцията на артистите. Там майка и татко пият по едно питие в барчето. Виждам навсякъде около мен известни актьори от киното. Дори веднъж на лятното кино точно до мен стои Григор Вачков. Пуши и димът идва право в мен. Баща ми му прави забележка и известният актьор веднага загася цигарата като се извинява много мило.
Всеки път, когато сме в Ахтопол на почивка, ходим до старото гръцко училище на разходка. Горе на върха на градчето, над скалите. Понякога следобед татко ни води до скалите на фара. Там големите скачат в един естествено образуван между скалите дълбок басейн. Понякога и татко скача. А ние, децата, отиваме в плитчините до пристанището да събираме скариди. После всички се отправяме към малкия бюфет до мостика, за да ядем пържена цаца и картофки. Там винаги има голяма опашка, но ние чакаме търпеливо.
Вечер си играем из станцията с другите деца. Гоним светулки, разказваме си страшни приказки. Когато си лягаме, през прозореца винаги чувам морето. На една ръка разстояние.
Родена е в Пловдив, завършила „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, автор на 5 стихосбирки, участия в много поетични сборници, антологии и литературни издания, носител на дузина национални конкурси за поезия, стиховете ѝ са преведени на турски, английски и немски език. Станислава е член на дружеството на пловдивските писатели.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари