Свръхактивното дете създава проблеми на себе си и на вас

Когато детето е с разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) това сериозно пречи на социализацията и на ученето. То веднага прави впечатление на детската площадка, в детската градина или в класната стая - постоянно тича нанякъде, не знае как спокойно да играе в пясъчника или да седи на бюро. Безкрайно се върти и непрекъснато говори. То трудно усвоява информация - не слуша учителя и разсейва другите деца.
В умственото и емоционално развитие обикновено изостава от връстниците си, но в същото време иска да бъде лидер. Затова му е трудно да намери приятели: връстниците го избягват и то трябва да общува с най-тихите хлапета или дори с по-малки деца.
Детето може да бъде агресивно и да провокира конфликти, да нарушава уроците, да хвърля предмети и да бута.
Това е типичен портрет на дете с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). Не е обаче задължително да има целия куп симптоми. Някои от тях могат да се появят по различно време или изобщо да не се появят.
Понякога то проявява дефицит на вниманието без очевидна хиперактивност.
В някои случаи проявите могат да бъдат леко изразени: тези деца често са определяни като своенравни, с лош характер или липса на възпитание, без околните да подозират, че имат истински проблем. Тоест, то винаги е „трудно“ дете, но степента на неговата „сложност“ зависи от индивидуалните характеристики.

Родителите се чувстват виновни и безпомощни

Всички възпитатели, учители, деца се оплакват от детето с ADHD. Повишената му възбудимост води до проблеми не само в детската градина или началното училище, но и у дома.
За родителите е по-трудно, отколкото за околните, защото те прекарват с него по-дълго време.

Снимка: Guliver / Getty
С какво се сблъскват родителите:

- Нарушавайки семейните правила, с разрушителното си поведение детето нанася физически и емоционални щети на близките. То не просто не се подчинява на родителите си, а сякаш въобще не ги чува.

- Трудно е да привлечете и задържите вниманието на това дете освен с таблет и телефон. То не може да остане само със себе си повече от 10 минути, постоянно е разсеяно, а вниманието му превключва от едно на друго.

- Ситуацията в семейството става нервна и напрегната. Това води до конфликти и травмира психиката на всички. Постепенно възрастните забравят, че всъщност обичат детето си. Те просто нямат ресурс за това.

- По отношение на детето родителите често изпитват най-противоречивите чувства: силна вина, разочарование, срам, гняв, чувство за несправедливост. Те са в центъра на всичко, а и трябва непрекъснато да се "отблъскват" от атаките на околните и да доказват, че са добри родители.

Снимка: Guliver / Getty

Как да общувате с детето си и да създадете здравословна атмосфера у дома
Винаги помнете, че детето не се държи лошо нарочно – то се опитва да се държи добре някак си, но не успява. Затова възрастният трябва да поеме някои от регулаторните функции, които все още то не владее.

Ето какво може да направите:

Създайте режим и ритуали

Ще му помогнете да контролира себе си, когато има твърдо установен ред.
Започнете с трудните ритуали, например за сън: точно в осем вечерта детето пие айран, отива под душа, след това мама му му чете приказка и в девет часа, лампата се изгася. Важно е това да се спазва всеки ден, без изключение.
Дневният режим също не бива да се нарушава.
Детето не може само да си структурира времето си, така че ясен и не претоварен график ще му помогне да учи и да си почива ефективно. Графикът трябва да отчита индивидуалните особености, но също така имайте предвид, че детето се нуждае от редовни почивки и физически упражнения. Най-трудните задачи е добре да се поставят през първата половина на деня.

Осигурете на детето собствено пространство

Махнете ненужните предмети. В идеалния случай е добре то да има своя стая или част от стаята – място, където може да се оттегли, да се успокои и да играе.
Добре е там да няма крещящи цветове: обстановката трябва да действа успокояващо и да не претоварва нервната му система.
Премахнете ненужните предмети от масата, шкафовете и стените – в противен случай хиперактивното дете ще се разсейва постоянно. Колкото по-малко стимули, толкова по-лесно ще е за него да сяда и да си учи уроците.

Прекарвайте повече време заедно

Опитайте се да поддържате спокойствие у дома. Детето не бива да става свидетел на конфликти. По-добре изобщо да не се карате с него.
Важно е то да прекарва колкото се може повече време с родителите си – да играе, да се разхожда, да пътува. Като имате едно на ум: то не понася тълпи и шумни компании. Тихите семейни вечери са най-доброто решение за свободното време, но пътуването до търговски център или престоят в детски център за игри може да завърши с истерия.
Купете на детето интересни книжки за оцветяване или пъзели. Съвместното творчество облекчава напрежението, включва въображението и насочва бушуващата енергия в творчески канал.

Всеки спорт е от полза

Физическата активност помага на тялото да произвежда "хормона на щастието" и подобрява адаптацията към стреса.
Бягайте с детето си в парка, плувайте в басейна, карайте тротинетка или колело – всяка дейност, която и двамата харесвате, ще е от полза.

Подкрепяйте го и го прегръщайте

Детето с ADHD практически не разбира думите „не“ или „недей“. Така че няма смисъл да общувате с него със забрани. Не трябва да оказвате натиск, нито да го критикувате, обиждате или засрамвате. Физическите наказания са напълно неприемливи.
Опитайте се да изградите отношения на доверие, съгласие и безусловно приемане. Можете да пробвате да сложите рамка чрез спокойни обяснения, без да викате и да морализирате.
Насърчавайте успеха и постиженията му: ако детето е прочело книгата, сглобило е пъзела, подредило е масата.
Успее ли да си концентрира вниманието, заслужава малка награда. Тя може да бъде всичко - от похвала до необикновена играчка. 

Гушкайте го повече, но само с негово разрешение, без да забравяте личните му граници. Този подход ще го убеди, че е защитено и обичано и ще се почувства по-спокойно. 

Не крийте особеностите на вашето детето от другите

Важно е да гарантирате безопасността на детето си в обществото, за да не бъде избягвано или тормозено. Това е проблем, защото за околните то обикновено е досадно.
Не крийте диагнозата на детето: кажете на възпитателите и учителите, за да са наясно с проблема.
Уверете се, че детето седи възможно най-близо до учителя, за предпочитане на първия чин. Такива деца работят усилено в група и са много по-добри, когато учителят им отдела повече внимание. Ако има възможност, осигурете на детето поне частично индивидуално обучение. Надпишете личните вещи на детето си, за да не се изгубят, напомнете му програмата за деня, помогнете му да си подреди раницата.
Това ще улесни живота му.

По материали на Deti.mail.ru, Мона Василева