Рестарт за децата след ковид кризата

През последните 2 години преживяхме много промени. И повечето от тях засегнаха най-вече децата от всички възрасти.
Малките бяха принудени да останат вкъщи с работещите си родители, а те от своя страна прибягваха все по-често до „помощта“ на технологиите като единствен изход от ситуацията, в която бяха поставени.
От друга страна все по-често се говори за вредното въздействие на екраните върху децата, което доведе до още по-силно чувството за вина у родителите.
Всеки ден чувам различни истории и все по-често те включват реплики от сорта на „знам, че не трябваше да му давам да гледа толкова телевизия, но...“, „осъзнавам, че трябваше да го събирам повече с деца, но...“. И ги разбирам.

Как родителите могат да излязат от този омагьосан кръг?
5 съвета дава детският психолог Магдалена Дойчинова.

Снимка: личен архив на автора
Магдалена Дойчинова е детски психолог и сертифициран консултант по детски сън. Има бакалавърска степен психология към университета в Абърдийн, Шотландия и магистър- детско-юношеска и училищна психология към СУ "Св. Климент Охридски". От почти 10 години работи с деца и техните семейства. Специализациите ѝ са свързани с ранното детско развитие. Има опит с деца с поведенчески и емоционални проблеми, както и с деца с проблеми в развитието. Съосновател е на център за ранно детско развитие "Шарено детство", а от скоро и основател на пространството за родители - "Детски Прозявки".

Като специалист винаги съм съветвала родителите да ограничат максимално времето пред екран на своите деца, а за най-малките да го премахнат напълно. Но не бих могла да потвърдя това, че въвеждането на устройствата е било грешка. В много случаи, при липса на помощ от баби и дядовци, аз самата не виждам много възможности за двама работещи родители с едно или повече деца вкъщи.
При по-големите пък най-силно бе засегната социализацията. В период, в който би следвало да изграждат връзки с връстници и да създават приятелства, тези деца бяха ограничени именно откъм опит и преживявания в тази сфера.

Най-силно засегнати са по-емоционалните и чувствителни деца,

които срещат трудности в общуването по принцип, а в средата на онлайн обучение им е напълно невъзможно да покажат потенциала си или пък да бъдат част от общност. Защото дори връзките им с деца на близки семейни приятели бяха прекъснати или силно ограничени.
А заедно с това малчуганите растяха, и все още растат, в среда на страх. Страх от зараза, страх от контакт дори.
По улиците все още често се виждат родители, които щателно дезинфекцират ръцете на хлапетата си, защото са докоснали нещо. Разбира се хигиената е важна, но

всичко преекспонирано по-скоро вреди и всява паника,

отколкото да помага.
Сега въпросът обаче е не къде са сбъркали тези семейства, а как да върнат предишните правила и принципи във възпитанието.
Периодът беше труден, а фокусът беше върху самосъхранението и здравето на близките. Сега този период затихва и постепенно трябва да помогнем на децата да се адаптират отново (или за първи път) към социалната среда, в която живеем. Защото човек е социално животно.
„Новото нормално“ може да опише развитието на технологиите и бизнес средата, но не и инстинктивните нужни на човешкото създание.

Снимка: Guliver / Getty

Ето ги моите 5 съвета за излизане от вече добре познатия кръговрат на липса на социализация:

1. Имайте реалистични очаквания. Ако малко дете няма опит и не е било сред свои връстници,  не може да очаквата от него да влезе в непозната среда без страхове и тревожност. Оценете добре способностите му, погледнете назад във времето и едва след като анализирате ситуацията се опитайте да си представите как би могло да се държи то в подобна среда. Ако му предстои да тръгне на ясла например, по-добре се подгответе за трудна адаптация, отколкото да таите нереалистични очаквания, които ще се сгромолясат още през първите дни.

2. Правете малки стъпки. За да помогнете на детето да се впише някъде (независимо дали става въпрос за общуване с деца на площадката или тръгване на детска градина) е важно да действате бавно, но спокойно и последователно. Ако то не иска да каже „здрасти“ на другите деца, това не трябва да ви притеснява, нито трябва да ви кара да бъдете по-настоятелни. Достатъчно е да му обясните, че ако се притеснява да каже нещо, може само да помаха с ръка. Така ще му вдъхнете увереност, ще му дадете възможност да повярва самото то в собствените си способности.
Ако хлапето ви е било затворено предимно вкъщи през последните месеци и му предстои голяма промяна като посещение на детско заведение - отделете много време, за да го подготвите. Ходете до мястото често, говорете, четете книжки по темата и започнете да го социализирате с по-малко на брой деца в защитена среда с вашето присъствие (вкъщи или на площадката).

3. Постепенно и бавно върнете старите правила вкъщи. Ако едно по-голямо дете е можело да прекарва по максимум 1 час на ден пред екрани, но по време на пандемията е трябвало да учи на компютъра, а в останалото време отново е било пред екран докато родителите му са работели, едва ли за ден ще успеете да достигнете предишния си ритъм на живот.
Говорете с него, поинтересувайте се от неговите нужни и желания и обсъдете възможностите.
Най-добрият вариант е да постигнете компромисно решение, с което то да получи своето време за игри на компютъра например, но и това да не е за сметка на задълженията му и времето със семейството.
Започнете да се договаряте предварително за продължителността или броя на игрите/филмчетата и не отстъпвайте от думите си веднъж след като сте ги изрекли. И започнете да намалявате времето пред екран и да увеличавате съвместните игри или времето навън.

4. Говорете честно и открито с децата относно страховете им. Твърде вероятно е черната статистика да е достигнала и до тяхното съзнание по един или друг начин. Не е изключено детето да е развило страх от разболяване, страх от смъртта. Това са нормални страхове в една конкретна възраст, но ако то често е било слушател на подобни разговори, може да е изградило неправилна представа за средата.
Възможно е малкото дете, което слуша новините или тревогите на родителите си за здравето на семейството, да живее с идеята, че разболяването често има фатален край. Ако забележите прекомерно безпокойство или други признаци на силен страх, не се притеснявайте да го попитате директно какво го тревожи, от какво го е страх. А след това говорете по достъпен за него начин на тези теми.
На пазара има много книжки в помощ на разговорите на тема болести - техните причини и последствия, грижата на лекарите.

5. Бъдете модел на подражание. Въпреки притесненията, въпреки затрудненията и голямата промяна в живота на всички нас... бъдете спокойни и уверени.
Покажете на децата си как се справяте с трудни ситуации, защото те виждат точно това у вас - някой, на който да подражават. Ако вие се затваряте вкъщи и само се оплаквате от ситуацията, в която се намирате без да предприемате каквито и да било стъпки за промяна - и те ще правят това. Ако виждат, че сядате, разговаряте и мислите за вариантите за изход от ситуациите - и те ще правят точно това.
Не забравяйте да бъдете пример.

За малките деца липсата на общуване и прекаленото време пред екрани може да окаже огромно негативно влияние върху развитието им.
Също толкова негативно в дългосрочен план би се отразило и некачественото или недостатъчно общуване на по-големите деца с техните връстници. Затова е време да помислим и да им помогнем да се развиват според нуждите си от игри, забавления и контакти.