Поверие гласи, че в детската стая не бива да има отразяващи повърхности
Снимка: Getty
Има поверие, че огледалната повърхност отнема енергия, отваря „прозорец“ към другия свят, може да развали съдбата на детето и дори да повлияе на здравето му - разбира се, не по най-добрия начин.
Някои родители се притесняват, че детето може да се уплаши от собственото си отражение и след това да започне да заеква.
До колко основателни са подобни страхове?
Предупредителни знаци
Суеверията често се коренят в нашата тревожност. На младите родители въобще ни им е лесно, а ритуалите им помагат да се справят с безпокойството: не излизайте навън с бебето до 40-я дни; не канете гости у дома, докато не навърши месец, не купувайте неща и детско креватче предварително; не се хвалете твърде често.
Подобни вярвания обаче имат страничен ефект - колкото повече ритуали, толкова по-високо е нивото на тревожност. Особено, ако не можете да следвате установените правила, обяснява психологът Вера Гуляева.
Случайното отражение на детето в някоя огледална повърхност може да предизвика силен страх у майката, а след това и вина. Тя може да започне да се тревожи, да избягва огледалата да се вглежда в детето си и да се пита дали случайно това не е донесло проблеми?
Често наистина се случват някакви неприятности. Това се дължи на чувствителността на майката към подобни събития. И тогава тя си казва:„Знаех си!“
Такава е психиката ни - тя търси потвърждение на представите ни.
Ако разпознаете себе си в това описание, помислете как суеверията могат да ви се отразят. Могат ли да помогнат или ще навредят?
За детето огледалото е играчка
Съвременните психолози твърдят, че още на 2 месеца може да покажете огледало на детето. Защо не по-рано? Защото зрението на новороденото е значително по-различно от това на възрастните. И от огледало няма никакъв смисъл - то просто не вижда добре. А не, че огледалото ще го омагьоса или, че ще му вземе енергията.
На възраст от 2-3 месеца бебето може да се интересува от отражението си. То ще бъде много изненадано, когато види себе си, ще започне да се изучава, или обратно - ще игнорира образа.
Във всеки случай, на седем месеца (може би малко по-рано), отражението ще предизвика възхищение и искрен интерес. Детето вече е в състояние да различи отражението на майка си, баща си и да разбере, че това смешно малко същество е самото то!
Каква прелест!
Снимка: Getty
Сега детето може да погледне себе си отстрани. Това е етап на самоидентификация:“Аз съм това“.
Френският психоаналитик Жак Лакан обяснява, че при среща с отражението бебето „присвоява” собствения си образ. Чрез безкрайни експерименти то проверява предположението си и се уверява, че това изображение е негово.
Огледалото може да служи и като малък психологически тест
Ако бебето се радва да види отражението си, разглежда себе си и другите с интерес, тогава всичко е наред.
Ако то постоянно се страхува от огледалото, плаче при вида на отражението си, това е причина да бъдете нащрек.
Като начало е добре да премахнете всички огледала от зрителното му поле за няколко седмици и след това внимателно да ги върнете на мястото, като го наблюдавате. Ако то отново плаче и се страхува, ако не възприема отражението си положително, си струва да говорите със специалист и да разберете причината за това поведение.
Игри с огледала
1. Вземете детето на ръце с гръб към вас, приближете го до огледалото и попитайте: „Кой е този сладък, добър, любим, красавец?"
Дайте му възможност да види собственото си отражение и му позволете да го докосне.
След това го обърнете към себе си и кажете: „Нашият Боби е добър и много любим“.
2. Седнете с детето пред огледалото, за да имате възможност да играете с отражението. Можете да слагате и сваляте шапка, очила, шал. Нека детето ви вижда както в реалността, така и в отражението. Придружете играта с весели възклицания: "Опа!", "Уау!", "Уха!"
3. На 8 месеца вече можете да изучавате тялото на детето: „Къде са ръцете на Боби?“. След това нека то види отражението си и вашата ръка: „Леле, това са ръцете на Боби!“
Така всеки ден обмисляйте, изучавайте и опознавайте света заедно. Това е ключът към доброто развитие на бебето и формирането на здрава привързаност към родителите.
Мона Василева
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари