Защо съдим за хората по външния вид
Снимка: Shutterstock
Всеки знае, че да се съди за човек по външността е неправилно и неетично, но и всеки го прави. Винаги или почти винаги, независимо какъв характер има човекът, с когото започваме да общуваме, какви качества може да притежава и какви разбирания има в социален план - външността има голямо значение. В края на краищата, това е първото, което се забелязва.
Симпатията и антипатията не са пряко свързани с външния вид, но от какво зависи положителното и отрицателното отношение, основано на чертите на лицето и фигурата?
Защо сме си изградили навика да съдим за книгата само по обложката?
Психологът от Принстънския университет Александър Тодоров твърди, че още от антични времена хората са били подлагани на ценностна преценка въз основа на техния външен вид.
В античната култура се е смятало, че човешкото лице е прозорец, който разкрива истинската същност на личността.
През XIX век много хора вярвали във физиогномиката – „изкуство“ да съдиш за тези или онези черти на характера по чертите на лицето. Но в XX в. се стига до разбирането, че личността не се определя от външния вид.
Въпреки това и въпреки, че сме наясно - привлекателността невинаги зависи от външността, и че още от детството ни учат да достигаме до вътрешната красота, както и че красивата външност невинаги говори за добър характер, в съвременното общество е актуално първо и преди всичко да се обръща внимание на това как изглежда човек.
Много често това става неосъзнато и е установено, че хората реагират много по-позитивно, ако общуват с някой, чието лице прилича или напомня на тяхното собствено, или ако събеседникът им притежава типични черти на външността, които внушават доверие.
От това може да се направи извод, че е невъзможно да се избавим от оценъчни съждения, защото съзнанието ни работи съвсем естествено по тази схема. Или, както казва Тодоров: „Склонни сме да даваме моментална оценка и нищо не може да промени това.“
В своя експеримент Тодоров е използвал лица, създадени от компютър, за да разбере какви черти на лицето какви чувства предизвикват и още: какво отговаря за положителните характеристики и какво – за отрицателните. Психологът предупреждава, че резултатите от неговия опит не дават точни обяснения и гаранции, но все пак по тях могат да се преценят някои стереотипи.
Според резултатите от неговото изследване именно красивите хора получават най-високите оценки.
Привлекателната външност се асоциира с компетентност и интелект, а според други данни, въведени от психолога, черти на характера като образованост и решителност били типични за по-зрели, „изсечени“ черти на лицето и бръчки в ъгълчетата на очите.
Високи оценки получили също така хората с тъмна кожа, а най-голямо доверие предизвиквали жени, които се усмихват широко.
Детската външност, която се характеризира с големи очи, кръгла форма на лицето, пухкави бузи и малък нос, получила най-нееднозначни оценки, вариращи от честност, доброта и душевна топлина до асоциации с наивност, физическа слабост и покорство.
От изследването, проведено от Тодоров, може да се направи извод, че това как съдим за другите по външността, невинаги е доказателство за лош вкус, тъй като външният вид все още не е достатъчно условие, за да влезем в някакъв вид взаимоотношения с даден човек.
Към този, който ни е много симпатичен на пръв поглед, може в бъдеще да започнем да изпитваме отвращение, и обратно – онзи, който ни се е струвал отблъскващ, може след време да предизвика много положителни емоции.
Единственото, което ни остава, е да обръщаме внимание на какво се базира нашето отношение към този или онзи, когато ни предстои да общуваме с него. А може би и да вярваме, че има някаква магия, която прави някои хора неустоими.
Писателката Либа Брей го казва много точно: „Във всеки у нас се крие добро и зло, светлина и мрак, изкуство и болка, избор и съжаление, жестокост и саможертва… Никой не може да живее сред светлина през цялото време.“
Марина Атанасова по материали на heroine.ru
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари