Пробвайте с тези 4 подхода
Снимка: Guliver / iStock
Детето я приспива, храни, къпе и я носи навсякъде, когото семейството пътува. Това е любимата му играчка. Когато тя се загуби, детето страда. И то много.
Как да помогнем?
Идеите, които ви даваме, са от реалния живот. Дават ги майки, успели да се справят със ситуацията. Може да помогнат и на вас.
Обявете я за издирване
Синът ми имаше една една малка коала – играчка от шоколадово яйце. Беше останала още от моето детство, но хареса страшно на детето.
Играчката беше мъничка, което имаше много предимства. Синът ми ѝ строеше къщички, лабиринти, возеше я в коли и камиончета и я носеше навсякъде със себе си, защото лесно се побираше в джобчето му.
Снимахме я много и по време на всички наши пътешествия с нея правехме забавни фотосесии.
В едни момент обаче тя изчезна. Синът ми я загуби някъде на улицата. Той беше неутешим. Всяка сутрин започваше със сълзи.
В своето отчаяние, аз пуснах пост във фейсбук и писах във всички родителски групи в нашия район. Надявах се случайно някой я намери и помолих да я върнат. Предложих, ако някой има подобна, да ми я прати, без значение срещу колко пари.
След седмица една жена ми изпрати точно копие. Оказа се, че играчката отдавна не ѝ трябва. Отказа да вземе пари, но ѝ изпратих огромен букет.
Синът ми бе безкрайно щастлив, но вече не я „извежда“ на улицата. Играе си с нея само вкъщи и на балкона.
Измислете история
3-годишната ми дъщеря изгуби любимото си плюшено котенце. В началото измислихме, че е отишло в мола и скоро ще се върне. Със съпруга ми се надявахме, че така ще я заблудим, ще се успокои, а по-късно – ще забрави. Тя обаче упорито я търсеше. Ставаше от леглото вечер, след като си беше легнала, тичаше в коридора, отваряше вратата, за да провели дали котето се е прибрало вече.
А, когато престана да се храни, вече всички истински се притеснихме.
Тогава с мъжа ми написахме писмо от името на котето.
„Скъпа моя, срещнах вълшебник и той ме преобрази. Сега, когато отидеш в магазина за играчки, ти ще трябва да ме разпознаеш. Сърцето ти ще те насочи и ще ти подскаже. Аз ще съм различна на вид, но също така силно ще те обичам!“
Снимка: Guliver / iStock
Отидохме в магазина.
Дъщеря ни спря пред едно огромно ярко розово коте и възкликна: „Аз го познах!“
Помолихме я да се вгледа по-добре, защото пред нас стоеше огромен плюшен звяр, но тя се оказа непреклонна.
Сега новата котка-гигант живее с нас и няма шанс въобще да бъде загубена. Огромна е.
Поговорете
Синът ни беше на 8 години, а още спеше с плюшен хамстер на име Бу. Стар, парцалив – беше му подарен още при раждането му. Но доста по-късно му стана любимец. Един ден забравихме Бу във влака и естествено не успяхме да го намерим.
Синът ни беше голям, за да повярва в приказки и обяснения, че е „избягал“.
Избрахме разумен подход – да говорим с него тека, все едно Бу не е плюшена играчка. Не му забранявахме да плаче, не му казвахме, че това не е „мъжко“ поведение и, че е пълна глупост да страда за играчката. Заедно решихме в памет на нашия Бу да „осиновим“ друга изгубена играчка.
Един ден под седалката в автобуса намерихме катерица – от популярен сериал. И тя стана новият му любимец.
Купете нова
Любимата кукла-супергерой на детето изчезна. Но изчезна. Къде ли не я търсихме. Нямаше я.
Трябваше да открием подобна, но нова. И то тайно от дъщеря ни.
Купихме я и ѝ казахме, че куклата е дошла по обява.
Не знам дали това беше добро решение или не, но дъщеря ни повярва и много я хареса.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари