Как да потушим детския бунт

Желанието на детето да провери колко силен е авторитетът на родителите, изправя майките и татковците пред предизвикателства.
Важно е да преминете през периода на кризите, да помогнете на детето да се научи да защитава своите интереси, като същевременно зачита интересите на другите.
Понякога ви се струва, че детето, с което преди винаги сте успявали да се договорите, умишлено се противопоставя на всичко и съзнателно иска да ви ядоса.
Опитите да потиснете „детският бунт” с наказания и забрани, само забавят важните фази от развитието на личността, през които всяко хлапе преминава, обяснява детският психолог Олга Мяус и дава практични съвети как да се справим.

Криза на 2 години: то вече говори
Детето за първи път заявява желанията си на около две години, веднага щом започне да говори разбираемо. Ако преди, когато ги е изразявало с плач, това е събуждало във вас желание веднага да отгатнете и да задоволите нуждите му, сега не сте готови да изпълните всичките му изисквания със същия трепет. Вие го молите да си прибере играчките, а то категорично отговаря: „Не“.

Как да реагирате
Това е чудесна ситуация, за да обясните на детето, което все още не знае как да води диалог, какво да каже в тази ситуация. Вместо да го упреквате, се усмихнете с думите: „Знам, че наистина искаше да кажеш: „Да, мамо, ще поиграя малко и ще почистя“.
Включете го в този процес под формата на игра. „Нека сложим мечката на дивана и тя да гледа как бързо правим всичко." От време на време, чрез „съветите“ на мечето или друга любима играчка, можете да кажете как е най-добре задачата да бъде свършена. Детето ви е само на две години и е важно да му помогнете да се съсредоточи върху това, което възрастните искат от него.

Снимка: Guliver / Getty

Какво се крие зад детския каприз
„Детето започва да чувства, че не винаги е едно цяло с майка си и се опитва да осъзнае своята независимост с помощта на първото „не“, обяснява детският психолог Олга Мяус.
„Това не винаги е удобен процес за него, така че е важно да покажете, че то може да има право на мнение, но вие сте там и все още контролирате неговата безопасност."

Освен това вашето малко дете може да е забелязало, че ако послушно събира играчки, вие го оставяте на мира и се втурвате да готвите вечеря. Достатъчно е обаче да прояви упоритост, и успява да привлече вниманието ви. Така понякога то съобщава, че му липсва комуникация и му е скучно.

Криза на 4 години: то е грубо
Повечето деца вече говорят добре и, ако по някакъв начин не са съгласни с нас, все по-често чуваме обидни думи. Освен това не е толкова лесно вече да го убедите да направи това, което вие искате.

Как да действате
На път от детската градина ви моли за сладолед. Вие твърдо отстоявате позицията си: „Само след вечеря“. И тогава, гледайки ви в очите, вашият ангел заявява: „Мамо, ти си глупачка. Мразя те!"
В такива ситуации се чувствате объркани. Обзема ви ярост и негодувание. Как така най-близкото и мило същество изрича толкова болезнени думи. Спокойно!
Вашето дете, разбира се, не е искало да ви обиди, то самото не осъзнава силата на тези думи. Най-вероятно ги е чувало от връстниците си и в случая това е неговият начин да облекчи натрупаното напрежение и огорчение.

"Често говорим за кризата на двугодишните и не обръщаме достатъчно внимание на по-трудния етап – кризата на четири години“, казва психологът Хенри Пол, автор на книгата „When kids are mad, not bad“.
На тази възраст децата се стремят към самостоятелност с още по-голяма сила, но в същото време усещат ограничените си възможности. Дори и да сте много наранени от думите, хвърлени в разгара на спор, никога не отговаряйте на детето с обида.

Какво се крие зад детския каприз

След връщане от детската градина хлапето се чувства уморено и може да бъде особено раздразнително и капризно. То може да се е изморило от липса на движение. В този случай трябва незабавно да отидете на кратка разходка или да се забавлявате с него у дома. 
Може да иска да остане само за известно време – оставете го.
Дори след като каже груби думи, то най-вероятно ще се върне при вас, сякаш нищо не се е случило.
Седнете с него, прегърнете го на дивана, четете книга или играйте любимата му игра.
И след това напомнете за случилото се и кажете колко болезнено за вас е да чуете такива думи от него.
Прочетете или измислете истории, които илюстрират учтиво и грубо поведение. Детето на тази възраст е особено възприемчиво към приказките: то ги разбира, сравнява ги с реалния живот и так проумява по-добре собственото си поведение.

Криза на 5 години: то носи отговорност
Децата продължават да се учат как да се справят с негативните емоции, раздразнението и гнева, но са достатъчно големи вече, за да разберат последствията от своето поведение.

Как да се реагирате 

Молите детето да изключи телевизора, а то хвърля дистанционното и излиза от стаята като затръшва вратата.
„Често в такива ситуации се опитваме да игнорираме случилото се, вярвайки, че вече сме постигнали това, което сме искали - откъснали сме детето от гледането на анимационни филми“, казва Хенри Пол. Не може обаче човек да остане безразличен към проявата на агресия.
На тази възраст то вече е в състояние да осъзнае, че неговата грубост и невъздържаност са обидни за другите и ще трябва да понесе отговорност.
Важно е да настоявате със спокоен глас детето да се върне и да изключи телевизора само. Това му дава важното усещане, че вие ​​контролирате.
Вашето спокойствие и увереност от своя страна ще му помогнат да се успокои. Обяснете му, че сте много разстроени от случилото се: никой от вашето семейство няма право да прави това - и затова ще бъдете принудени да го лишите от гледане на анимационни филмчета за определен период (нека е един, максимум два дни).

Какво се крие зад прищявката

Не е лесно за възрастните да се справят със себе си, когато яростта ги задушава, а за децата е особено трудно. Ако детето проявява агресия: хвърля предмети на пода, посяга към възрастен или друго дете, това означава само, че то не може да се справи с емоциите по друг начин. „Важно е да говорим с децата за чувствата им и да намираме думи, с които да ги опишем“, казва Олга Мяус.
„Детето трябва да разбере, че е важно проблемите да се обсъждат и да се решават, без да обиждат никого. Това поведение ще се пренесе и в по-зряла възраст”, обяснява психоложката

Снимка: Guliver / Getty

Криза на 6 години: упорито дете в предучилищна възраст
Приготвили сте вечеря и питате детето: „Готов ли си да ми помогнеш да подредя масата?“ Това винаги е било любимото му задължение, но сега, едва вдигайки поглед от отговаря: „Не знам дали съм готов“.

Как да реагирате
До шестгодишна възраст децата вече не са толкова прями. Те се опитват да имитират възрастните и реагират иронично.
„Ако искате детето да изпълни молбата ви, която не му харесва, не трябва да го провокирате, като задавате въпроси:  Ще го направиш ли?“, смята Олга Мяус.
Опитайте се учтиво, но ясно да го помолите да изпълни задачата. Когато задавате въпрос, 6-годишното често го приема като покана за дискусия.

Какво се крие зад прищявката
Децата са силно повлияни от приятелите си, а злобните им коментари са първите опити да се шегуват и да изглеждат остроумни. Тези експерименти, честно казано, не винаги са успешни и често са копирани от видеоигрите.
И дори да контролирате стриктно времето и дейностите на детето пред компютъра, не можете да се противопоставите ефективно на специфичната субкултура в предучилищна възраст, която включва груби шеги. И независимо дали ви харесва или не, това също е етап на израстване.

„Ако не искаме да превърнем детето в аутсайдер, не можем да му забраним да общува с връстниците си по обичайния начин в тяхната среда“, казва Хенри Пол. - Важно е обаче то да разбира добре: подобни шеги са неприемливи в обществото на възрастните. Децата на тази възраст добре осъзнават тази разлика и са доста способни бързо да променят стила на общуване. Не забравяйте да го насърчавате за неговата учтивост.
За него е много по-лесно и по-приятно да показва добри обноски и добри обноски, ако от време на време му напомняте колко е добро, че не забравя за вълшебните думи „благодаря” и „моля”.

Мона Василева