Детето вижда призраци

Децата често „виждат“ страшни неща – призраци, чудовища, духове, зли животни ...
Те разказват на родителите си своите страхове и обясняват защо не искат да си легнат в стаята и защо не могат да спят спокойно нощем.
Какво всъщност виждат и какво могат да направят родителите, разказва клиничният психолог Natalie Frank.

Какво е това, което плаши детето

Всеки, който работи с деца, е чувал разкази за привидения. Ако хлапето е много малко, то явно не си измисля, не ви манипулира.
Има и много вярвания, че децата могат да общуват с отвъдното, с духове от небитието. Няма научни доказателства, но има логично обяснение. Особено около празници като Хелоуин и Коледа подобни явления се засилват.
Около празниците децата по-често се фиксират върху темата за призраци, феи, джуджета ... По телевизията по-често дават такива филми, а често и помежду си хлапетата си разказват „страшни“ истории.
Има и друго обяснение. Те се обучават и учат нови неща чрез въображението си и пресъздавайки в игрите си фантастични сюжети. Затова фантазиите имат голяма роля в израстването.
Преди се смяташе, че малките не са в състояние да различават своите фантазии от реалността.
Физиологът Жан Пиажак дори изказва твърдението, че до 12-годишна възраст те често бъркат фантазиите, измишльотините и илюзиите с действителността. Например те вярват, че магията е възможна, че съществуват дракони, а човекът, маскиран като дух, е реален.

Съвременни проучвания обаче доказаха, че още от 3-годишна възраст децата са способни частично да отличат фантазия от реалност. Въпреки това те може неправилно да интерпретират някои събития и явления, или просто да не знаят за съществуването на някои феномени, които възрастните добре познават.
Например, когато видят нещо с периферното си зрение или в етап на заспиване или събуждане. В това гранично състояние между сън и будно състояние, те могат наистина да решат, че "виждат"  фея, дух, елф или лепрекон. Възрастните просто игнорират подобни неща, защо то имат опит.

„Привиденията“, които децата виждат, могат да се явят в резултат на грешка на възприятията.
В действителност въобще не е задължително да видят нещо подобно на привидение. Те виждат нещо, което отговаря на техния опит и го интерпретират по свой начин, с познати понятия.
Така че не е изключено детето ви да има „въображаем“ приятел.

Снимка: Guliver / iStock

Много възрастни също могат да потвърдят, че в детството си са виждали и са слушали своя въображаем приятел.
Ако детето има такъв приятел, това не означава, че страда от психично отклонение, а напротив. Това значи, че се развива правилно.

Какво да правите, ако детето разказва, че вижда призраци?

Главното е да запазите спокойствие. Много родители силно се тревожат и преживяват, когато хлапето им разказва за странни събития или за необичайни преживявания. Ако то разказва за призраци, феи, духове, нямате повод за тревога.

- Поинтересувайте се как изглежда този призрак и какво точно прави, в момента, когато детето го вижда. Така може да научите нещо ново за интересите на сина/дъщеря си, за неговите желания, страхове и вълнения.

- Попитайте го дали и по-рано е виждал същия призрак, кога и как се я явил. Така ще може да разберете каква роля играе той в живота на детето.
Например, ако разказите на детето за привидения и духове, силно вълнуват околните, може да допуснете, че чрез тях то иска да привлече внимание върху себе си. Това не значи, че детето лъже. То може просто да свързва появата на привидението с привличане на по-голямо внимание, и да се стреми да повтори този опит.

- Попитайте детето дали срещите с призрака му харесват или го плашат. Ако го плашат, може заедно да измислите начин и да превърнете „страшното“ привидение в по-дружелюбно или да се избавите от него. Вие трябва да прецените дали се налага и как да го направите.

Основното правило е да подкрепяте детето. Не го убеждавайте, че въображаеми приятели не съществуват.
Много деца искрено вярват в свръхестествените явления, за които ви разказват. Ако се опитвате настоятелно да разубедите хлапето, че това което говори, няма как да е истина, може да го накара да не ви разказва повече и да не споделя нищо. А в бъдеще това да наруши доверието помежду ви.
Мона Василева