7 съвета от психолог, които ще променят ситуацията
Снимка: Getty
В един прекрасен момент детето влиза във възрастта „Не“ . Тоест на всяко искане или въпрос, отговаря кратко и без колебание: „Не“.
То също така преминава през период на пълно "оглушаване". Когато майка му пита, предлага, убеждава, то сякаш не я чува. И докато не кресне, не отговаря на никакви молби.
А историите във форумите се множат:
„Синът ми е на три години и половина. На теория това е възрастта, в която всяко дете започва да прави всичко само. При мен е обратното. Трябва да се облича и въпреки че може, отказва да го направи сам. Не иска да се храни самостоятелно. Какво да правя?"
„Моят е почти на 5 години. Когато поискам да направи нещо, той се движи като сънлива муха, разсейва се. Давам му панталони, моля го да си сложи тениска, а той лежи с вдигнати крака, панталоните му стоят на леглото. Изчаквам 5 минути и се връщам в стаята. Картината е пак същата – дрехите са на пода, а той си играе. Изкрещявам - той скача и бързо се облича. Трябва ли да крещя през цялото време?"
Снимка: Getty
„На първо място е необходимо да се открият причините за такова поведение“, предлага семейният психолог Елена Шамова.
Основните са: липса на внимание; липса на ясни изисквания от родителите; незрялост на психиката на детето; липса на ресурси за изпълнение на дадено действие.
Може, разбира се, малчуганът да не е спал достатъчно, да не се чувства добре или просто този ден да не иска ходи на градина.
Майката трябва да знае, че детето не е в състояние изведнъж да реши да я ядосва. И не го прави съзнателно.
1. Три години е възрастта на кризата, наречена „аз сам“. Именно през този период майките и татковците, както и бабите и дядовците трябва ясно да поставят граници. Това са определени правила и семейни закони, според които детето започва да се оправя в реалността. Например, сутрин се става в 7:00, вечер се ляга в 21:00.
В точното време то закусва, обядва, спи следобеден сън, а вечер си мие зъбите, слуша приказка, която мама му чете и спи. Важно е ритуалът да се повтаря всеки ден.
2. Тряба да оцените особеностите на умственото развитие на детето. До тригодишна възраст префронталната кора в мозъка все още не е напълно развита, практически няма гънки и бразди.
До 5-7-годишна възраст мозъкът на детето се променя, вкючително и заради отказа на майка му да направи това или онова. Проследете веригата: детето е изправено пред фрустрация (незадоволяване на нуждите), а изискванията или забраната винаги са фрустрация. То изпитва лек стрес, но по този начин “тренира“ психиката за следващи психо-емоционални реакции. Така че отричането на всичко и неговото вечно „Не“ са естествена реакция.
Не бива всичко да е позволено за детето. Това му причинява тревога и безпокойство. То губи почва под краката му и в резултат отключва агресия.
3. На тригодишна възраст започва процесът на отделяне от родителите и този процес не е еднократен. Хлапето иска да бъде възрастен, да прави всичко само, но не винаги има достатъчно ресурси за това - както физически, така и психически.
Едно хлапе ще премине десет стъпки и ще поиска подкрепа. Мъдрите родители ще помогнат, не много мъдрите ще кажат троснато: „Вече си самостоятелен, така че върви сам“.
По-добре е да го похвалите и ще дочакате нови постижения!
Снимка: Getty
4. Може би детето се е научило да се справя само, но все още моли майка си да го храни, облича и да лежи до него. Какво означава това? Че все още има нужда от емоционална подкрепа. И е добре, че наблизо има възрастен, на когото то има доверие, към когото може да се обърнете за помощ, да плаче, да се гушка. Най-често това е майката.
5. Не бързайте детето да порасне, погледнете себе си. Колко често играете заедно? Говорите ли от сърце? Обяснявате ли ситуацията и последствията от нея? Това отнема време, с което родителите често не разполагат.
Вие сте спокойна и усмихната майка, която безрезервно обича детето си и му го казва, или сте майка, която е недоволна от всичко, вечно уморена и забързана?
Тогава не се изненадвайте, че детето ще иска да привлече вниманието към себе си в най-неподходящия момент. То има нужда от мама, макар тя да е със свъсени вежди. Има нужда тук и сега, а не утре, когато дойде почивният ден.
6. Всеки каприз и лошото настроение трябва да се превърнат в игра. Не оказвайте натиск върху детето с думите „Не, ще ядеш каша, вече ти казах“.
Подтиснете вашите отрицателние емоции и желание да се налагате. Те няма да доведат до нищо положително. Не иска да се облече? Няма смисъл да го насилвате, по-добре е да се пошегувате и да играете две минути.
Предложете да огледате стаята за изгубени неща - чорапи, тениска. Или се обувайте на състезание. Може да участвате в процеса паралелно. Кажете му: „Аз търся тениска, а ти облечи гащи, аз духам каша и ти ядеш“.
Постепенно намалете участието си до минимум и се радвайте заедно на новите му умения.
7. Важно е да не избухвате и да се научите спокойно да казвате „не“. Така детето получава истинска, а не изкривена картина на света, където всичко може да се постигне, стига да се разпищи и разплаче.
Родителите трябва да са готови да живеят с негодуванието на хлапето и с неговата агресия („Не те обичам, не искам да си ми майка“).
Най-много гадни неща то говори след т. нар. безсмислени сълзи, които не водят до нищо.
Всъщност то не мисли така, просто в този момент целият свят се е сринал за него и незрялата му психика не е в състояние да реагира на ситуацията по различен начин. И е много желателно, въпреки този негативизъм, грозно поведение и безпричинни (според вас) сълзи, да намерите сили да го гушнете и да му прошепнете в ухото колко сте щастливи, че го имате.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари