Да възпиташ мъж

Преди ми се струваше, че възпитавам еднакво всичките си деца. С годините обаче установих, че има съществена разлика: да възпиташ добро момче, обградено от много момичета, е по-различна задача, която иска допълнителни усилия от моя страна.

Един – сред много момичета
Имам един син, който скоро ще навърши петнадесет години и три дъщери – едната е негова близначка, а другите две са по-малки.

Емоции
Весело ли ти е? Смей се и скачай. Искаш да плачеш? Поплачи си. Паднал си - стани и продължи. Ще те успокоя, ще ти съчувствам, но няма да те вдигна от земята.

За най-голям грях лично аз смятам унинието - ако видиш проблем, търси решение. Няма решение? Значи, това не е твой проблем.

Умей да убеждаваш или се научи да търсиш помощ (гордостта не беше порок, нали?)
Нищо не ти се получава както трябва – признай си го и опитай да разбереш как се е стигнало дотам. Само не мрънкай!

И не бъди убийствено сериозен спрямо себе си. Съумей да си намериш среда и лични фенове. Огледай се няма ли около теб някой, на който да му е по-зле отколкото на теб.
Подобна стратегия винаги ми е помагала на самата мен. И не виждам никакъв проблем и моите деца да я научат.
На първо място ме се иска да гледат на всичко по-леко и със самоирония.

Умението да отстоява себе си
Синът ми е с лошо зрение и се налага да носи очила. В един етап изглеждаше като зубър – със закръглено тяло и очила. По това време влезе и във възраст, когато децата се заяждат и се нападат като млади петли. И често „приятелите“ го обиждаха.
Всеки път ми се искаше да отида, за да въведа ред, и всеки път си давах сметка, че не бива да правя това.

Вместо това започнахме заедно да правим лицеви опори – вкъщи на пода. Когато мускулите му малко позаякнаха и влезе във форма, сам реши да се занимава със спорт.
Рамената му се развиха, а мускулите заякнаха.

Както и преди той носи очила, но сега е изпълнен със самочувствие и може да прилага вроденото си чувство за хумор. Така успява да реши конфликтните ситуации, когато над него издевателстват и го тормозят.
Както и преди, той не обича да се бие, но при нужда знае, че може да го направи.
На този етап това е напълно достатъчно и за него, и за мен.

Нуждата да защитава сестрите си
Това е особено важно за мен, а и за него – също. Особено като отчитам, че в момента ние живеем в мюсюлманска страна.
Неговите сестри са мъжки момичета, но на него му харесва да е по-големият им брат. Той ги защитава с явно удоволствие. Обича да им поднася подаръци, както на тях, така и на мен. Дори, когато няма никакъв повод.

Аз с нищо не съм допринесла затова. Още едва проходил, той ми помагаше да нося торбите от пазар, отстъпваше място в автобуса на жени, без значение от възрастта им. И още от тази възраст аз не му забранявах да помага и никога в автобуса не съм казвала: „Хайде, седни, сигурно си уморен!“

Хигиена 
Сега момчето ми е във възрастта, когато всичко около себе си превръща в кочина. И не ми остава нищо друго освен редовно да го тикам под душа.
Има обаче нещо много интересно. Той е склонен една седмица да носи едни и същи дънки и тениска, но много старателно отбелязва колко чисти са дрехите на сестрите му, помага в подготовката на банята и умее да им плете косите на плитки.

Домашни задължения
За 40 години аз се нагледах на различни мъже и искрено недоумявам защо за тях е проблем да сготвят едно ядене или да измият пода.

Няма женска и мъжка работа. Така съм научила и сина си. Той може да се справи без проблем с всяка домакинска работа (естествено не очаквам да е във възторг, ако се наложи да измие пода, например). Постигнах това съвсем естествено: ето ти задача и средство тя да бъде изпълнена. Вземай и действай! Никакви уговорки не се приемат.

Той пък много обича да готви. И оставяйки сам в къщи, по собствено желание, може да изчисти къщата до блясък и да сготви прилична вечеря. Най-вече, защото иска да достави удоволствие на мен и на сестрите си.

Единственият ми принос е, че когато той прояви интерес към готвенето, го оставях в кухнята да гледа, докато аз правех едно или друго. Отговарях на всички въпроси, които задаваше за рецептите и начина на готвене, и търпеливо чаках, докато режеше накриво някоя краставица. С усмивка похапвах пресолени, недопечени или прегорели кифлички.

Сега на него се пада да ходи на пазар (заедно пишем списък с нужните продукти), да разхожда кучето (заедно със сестра си) и да мие пода в цялата къща.
Сестра му, която на на същата възраст, си има свои задължения.

Смятам, че това е минимумът от домашни задължения, които трябва да има всяко дете.
Когато пораснат, те сами ще решат дали да готвят или ще предпочетат да се хранят на ресторант. Дали ще чистят, или ще наемат домашна помощничка.

Спокойна съм, защото знам, че умеят да се справят с всичко това, ако искат да им е чисто и да имат вкусна храна.
Останалото – е въпрос на време.

Спорт

В един момент синът ми усети сам, че му е нужен спорт. И вече сам определя с какво и колко да се занимава. Харесва му, че вижда прогреса – как мускулите му нарастват, детският корем става плосък и стегнат. 

Моята задача е единствено да го хваля и поощрявам, защото наистина виждам какво постига. И понеже също съм запалена по фитнеса, мога да му показвам и да обяснявам как работят тренажорите, как трябва да диша. Вече дори мога да вземам уроци от него - толкова добър стана.

Секс

И тук е лесно. При нас има въведено правило, че всеки може да пита за всичко, от което се интересува. И се старая (с все сили и честно) да отговарям. Когато не съм готова да отговоря, си признавам. Не увъртам и не ги лъжа. Казвам им, ще потърся отговор. И търся.
Струва ми се, че възпитава мъж, с който ще ми е интересно и спокойно – като човек и като жена.

Най-трудното е да го правиш всеотдайно като се има предвид страшния му инат. И е без значение, че си страшно умерена.
Вероятно ще отгледам екземпляр, който няма да се харесва на всички жени. Но от все сърце се надявам, че ще му е комфортно сам със себе си и със света.
А това само по себе си вече е успех.

Ксана Файрклоуг, адаптация Мона Василева