7 неща, от които детето наистина има нужда

1.   Уверени възрастни

Непрекъснато питате детето къде иска да спи, какво ще яде - опитвате се да отгатнете какво ще е най-добро за него.  Получава се така, че възрастните искат да се нагодят към хлапето, а не то към тях. Таска води за носа поне четирима възрастни – мама, татко, баба и дядо, което за него е тегоба. И е стопроцентова гаранция за невроза. 
Ресурсите му бързо се изтощават, то започва да капризничи, става агресивно, плахо, спи лошо и не се храни.

2.   Щастливи родители

Единственото, от което детето има нужда, е да расте в хармония. В полезрението му винаги трябва да има един човек, който си тежи  „на място“. Тогава то приема, че светът е прекрасен.
Ако възрастните около него са на мястото си, детето ще е щастливо и ще расте спокойно.
Където и да работите, ако харесвате и обичате работата си, заведете сина/дъщеря си да види мястото и хората във вашия офис. Вероятно ще му е интересно. 

3.   Разумни забрани

Често чувам родителите да се оплакват: „Ето, аз държа фронта, час, два, а той непрекъснато мрънка. Накрая не издържам и се предавам!“
Това е нещо, което противоречи на здравата логика.
Ако вие дадете на детето нещо, което сте му отказвали, защото смятате, че е опасно или не е полезно за него, защо накрая отстъпвате?
Защо се е налагало да опъвате и вашите нерви, и да разплаквате хлапето, а не сте му го позволили от самото начало?
Има такова правило – ако сте неуверени в себе си, по-добре не забранявайте. Когато, обаче кажете „не“, това трябва да е категорично „не“.

4.   Здрави емоции

Раздразнението е нещо обичайно. Отрицателните емоции са също така естествен, както и положителните. Ние показваме на детето света, а не само „розовата“ страна от него.  То няма нужда от замръзналата „вечна“ усмивка на мама. 
 Затова, когато се връщате сърдита и уморена от работа, е по-добре да му признаете: „Сега аз съм  зла, като сърдито куче. По-добре е да ме оставиш за малко. Изчакай! Ще си взема един душ, ще пия кафе и сигурно ще ми стане по-добре.“
Така детето ще получи един от важните уроци в живота – умението да различава в какво настроение са хората около него.  А, когато вие непрекъснато сте толерантни и внимателни, то няма да получи реална представа как неговите постъпки и думи се отразяват на околните.
Този важен урок, който пропускаме да  преподадем  на децата си, не е по-маловажен от тениса, развиващите игри и от уроците по английски.

5.   Мир в семейството

Ако не можем да променим партньора, всеки от нас може да промени себе си. И, ако смятате, че поведението на съпруга/съпругата по някакъв начин се отразява на детето ви, а и на вас въобще ни ви харесва, единственото, което може да направите е да започнете да променяте собственото си поведение. Защото семейството е система, която търпи развитие.  

6.   Умение родителите да анализират отношенията

Ако детето започне да се напикава нощем (не защото се е простудило), това не е защото  мама и татко се карат.  По-скоро се случва, защото към него има изисквания, които не са му по силите и, с които то не може да се справи.
 Ако при детето се явят някакви неврологични проблеми, то на първо място аз като психолог започвам да анализирам отношенията на родителите с детето, а не семейните им проблеми. Едва по-късно, ако не открия нищо смущаващо, се опитвам да изясня дали детето не внася дисхармония в семейството.

7.   Твърди граници 

Не сложите ли вие граници на поведението на детето и рамка, в която да общувате, то ще „пробва“ непрекъснато докъде може да стигне.
Правилото е: докато живее в родителския дом,  мама и татко определят правилата.
Заявете категорично: „В нашата къща се говори тихо.“ ,“В къщи никой не вика и не нагрубява мама.“ 
В това онтошение родителите не бива да допускат компромиси. Те са длъжни да съобщят техните изисквания, дори когато хлапето се тръшка и капризничи. Най-лесно е да спрат порива му с думите: “Когато си готов да общуваш при моите условия, ела да поговорим!“

Катерина Мурашова, психолог, адаптация Мона Василева