Ето кои са те и какво е характерно за всеки един от тях
Снимка: Shutterstock
Според американския психолог Лоурънс Колберг съществуват 6 етапа на моралното развитие, разделени на 3 основни нива:
Предконвенционалният морал (4-10 г.) е външно базиран
На етап едно – ориентацията към наказанията, моралните решения се фокусират върху властта на авторитетите и избягването на наказанията. Съжденията на етап две са хедонистично ориентирани: действия, които удовлетворяват собствените лични потребности, се разглеждат като морални.
1 етап – подчинение/наказание
2 етап – личен интерес
Конвенционален морал (10-13 г.) е типичен за възрастните
Тези, които мислят по конвенционален начин съдят моралността на действията, сравнявайки ги с гледната точка на обществото и очакванията. На етап три е включено междуличностното съгласуване: човек се придържа към правилата, които са били интернализирани, за да доставя удоволствие и да бъде одобряван от значимите други. На етап четири моралността се определя като „изпълняване на собствените задължения“ и сега интернализираните правила на съществуващия социален ред се поддържат сами за себе си.
3 етап – одобрение от другите, „доброто дете“
4 етап – законност и ред
Постконвенционален морал (след 13 г.)
Това според Колберг е равнището на истинската нравственост. Именно на това равнище човекът съди за поведението, като се основава на своите собствени критерии, което предполага и високо умствено развитие. Това равнище включва петия и шестия стадий. На етап пет се използва правническата ориентация или ориентацията на обществения договор: човек оценява относителната природа на правилата и законите, но разбира, че е необходимо договорно съгласие за осигуряване на защитата на хората, включително и на него самия. На етап шест личното обвързване, а не социалният консенсус лежи в основата на собствения избор измежду моралните принципи. Поведението се диктува от избран от самия човек идеал независимо от реакциите на други.
5 етап – обществен договор и демократичност
6 етап – универсални, общочовешки принципи
Теорията на Колбърг не остава и без критика
Основните аргументи против тази теорията са, че отсъждането, дали нещо е правилно или не, не е единственото мерило за морал. Също така, взимането на решение, правилно или не, не е задължително идентично с нашите действия. Дори и да можем да преценим определена ситуация морално „правилно“, това не означава, че ние ще можем да постъпим също правилно. Несъмнено, мисленето и действията са различни понятия. От друга страна, обаче, Колбърг успява да улови механизмите на мислене характерни за конкретното ниво на морални разсъждения. Това е един немалък напредък в разбирането за морала и неговото развитие.
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари