Всъщност това е естествена реакция, която няма онзи притесняващ смисъл, какъвто обикновено си представят родителите при тази дума
Снимка: Shutterstock
Мастурбацията в детството е част от процеса на растеж. И започва почти от бебешка възраст. За повечето родители обаче това е доста шокиращо откритие, вероятно защото те са обременени и влагат съвсем различен смисъл в тази дума.
Спокойно! Всичко това е напълно нормално и не става дума за някакво отклонение, което трябва да ви притеснява. Ето какво е добре да знаете, за да не се тревожите излишно.
Откриването на половите органи е част от процес, който започва в ранна възраст. Докосването на гениталиите е напълно нормално и затова възрастните не бива да се карат или още по-лошо - да наказват децата, ако забележат те да правят това.
За някои родители това е тема табу, но всъщност е нещо напълно естествено и импулсивно. Всъщност детската мастурбация помага за опознаване и откриване на тялото, твърдят психолозите.
Снимка: Shutterstock
Откриване на удоволствието
„Проучването на собствените граници и откриването къде започва и свършва собственото тяло, неминуемо включва и откриването на гениталните органи“, обяснява д-р Валентина Куая.
На 10 месеца бебетата постепенно започват да осъзнават, че разполагат със сложно тяло и искат да го изследват. Гениталните органи имат прецизирани функции. Сред тях е и тази за осигуряване на удоволствието. И това е факт. Докато изследва света и тялото си, детето открива и удоволствието и е склонно да го повтори.
Табу за родителите
„Когато срещам родители, които се притесняват, защото са забелязали, че детето често мастурбира, препоръчвам винаги да се започне с наблюдение. Чрез наблюдаването на детето, можем заедно да разберем дали поведението му попада в естествените параметри, характерни за неговата възраст, или наистина има нещо притеснително“, обяснява психологът.
Проблемът според нея, е, че често родителите възприемат мастурбацията като сериозен проблем, дори когато не е така. „Това може да идва от културни влияния или преживявания като дете. Ако в семейството темата за срама е много силна и единият или двамата родители изпитват затруднения да се справят с това сами, добре е като начало да започнат от себе си и да опитат да контролират своите емоции и реакции, а не да предават негативното си отношение на детето“.
Едно е сигурно: независимо дали става дума за нормално или компулсивно отношение, възрастните трябва да се опитват да не показват безпокойство, страх или срам. Ако поведението на детето е упорито, могат да се намесят деликатно и без да му внушават своите подозрения и страхове.
Натрапчивото отношение
Има обаче случаи, в които след първоначална оценка се оказва, че мастурбацията на детето има и черти на натрапчивост. Как да се държим тогава?
„Първият въпрос, който трябва да си зададете, е следният - защо момчето или момичето изпитват такава необходимост и правят това твърде често. В повечето случаи това не е сексуално поведение, а успокояващо, свързано с повишена нужда от внимание, момент на безпокойство или трудности при справяне със скуката“.
А първото, което трябва да се наблюдава, е по кое време на деня се практикува мастурбацията и в какъв контекст. Какво прави детето в тези моменти? Какво прави родителят? Разбирането на произхода на проблема е решаващата стъпка в търсенето на решение. Мъмренето или наказването слага край на поведението на мига, но не е полезно и не помага за разрешаване на основната емоционална нужда, нито съдейства за ограничаване на натрапчивото поведение.
„Понякога е достатъчно родителят да се намеси в този момент с гушкане или просто със своето присъствие. Това прогонва скуката и успокоява детето, а всъщност именно те могат да са едни от причините. Предвиждането и предлагането на алтернативи е друг ключов подход, който може направи поведението регресиращо“, обяснява експертът.
Снимка: Shutterstock
Как да реагираме след 3-годишна възраст
Ако до 3-годишна възраст справянето с мастурбацията е било сложно и далеч от полезното, след навършване на 3 години, когато вербализацията е вече завършена, може да подходите по друг начин. „Обяснението, ясно и с правилните думи, защо в обществото е прието да не ходим голи, а да прикриваме тези части от тялото, е наистина важен разговор. Но трябва да бъде проведен не натрапчиво, а така че детето да усвои изводите от него по напълно естествен път, без да се страхува или срамува“, казва д-р Куая.
Понякога не е лесно, защото природата ни е създала голи, но можем открито да кажем, че това е интимна част, подчинена например на специални закони. Ако от една страна нормализираме аргумента, от друга трябва да се обосновем защо тази част от тялото е по-различна от останалите.
Какъвто и начин да изберете, разговорите, свързани със сексуалността трябва да бъдат спокойни и без препратки към секса.
По материали от Giovani genitori
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари