Това явление е често срещано, дори и при по-малките, и носи след себе си последици
Когато детето е раздразнително, неспокойно или изглежда отнесено, може би става дума за свръхстимулация.
Снимка: Shutterstock
Малките деца често изпитват силни емоции, а не е рядкост да станем свидетели на истерии, дори когато всичко изглежда наред. Един от основните фактори за такива реакции е свръхстимулацията.
Свръхстимулацията или още сензорна претовареност може лесно да изтощи детето, което да доведе до истерия. Въпреки че изглежда като внезапен изблик, обикновено има предшестващи знаци за преумора. Ето как може да разпознаем признаците на преумора, как да помогнем на детето да се успокои и как да предотвратим бъдещи истерии.
Различни фактори провокират истериите при децата.
Снимка: Shuttetstock
Свръхстимулацията е реакцията на тялото към прекалено много стимули или активност. Всеки реагира различно на околните фактори в зависимост от личните си възможности и ограничения. Малките деца може да се претоварят по-лесно от по-големите, а някои от тях, като тези с аутизъм или тревожност, може да бъдат по-податливи на преумора.
Често, различни фактори водят до свръхстимулация. Например, ако едно дете е стресирано, не е спало добре или е пропуснало закуска, то може да се претовари по-лесно, дори в обичайна за него среда.
Тя настъпва, когато нивото на сензорни стимули надвиши капацитета на детето да ги обработи. Всеки има индивидуален праг на толерантност към стимули, който може да варира в зависимост от състоянието му – дали е отпочинал или е гладен. Свръхстимулацията може да бъде предизвикана от различни видове стимули – зрителни, слухови, тактилни или комбинация от тях.
Деца с аутизъм, ADHD или интелектуални затруднения често имат по-нисък праг за сензорна претовареност. Например, етикетите на тениските, ярките светлини или определени текстури на храни могат да предизвикат раздразнение при тях.
Признаците варират в зависимост от възрастта и характера на детето. Бебетата могат да плачат, да дърпат ръцете или краката си или да обръщат главата си, за да избегнат стимулите. Малките деца може да проявяват поведение, подобно на истерии. По-големите деца също могат да имат истерични епизоди или да казват, че се чувстват претоварени.
Децата, които имат трудности да обработват стимулите, може да започнат да избягват или минимизират тяхното въздействие. Може да забележите, че детето ви е раздразнително, неспокойно или изглежда отнесено. То може да се успокоява чрез повтарящи се действия като люлеене, ходене напред-назад или мърморене.
При някои деца поведението може да е по-екстремно – плач, крещене, падане на земята или дори самонараняване. Това се нарича истерия, която се предизвиква от сензорната претовареност, а не е опит за получаване на нещо.
Разходките сред природата бързо успокояват претоварените деца.
Снимка: Shutterstock
Когато осъзнаете, че детето ви е сензорно претоварено, най-доброто, което можете да направите, е да премахнете стимулите или да го изведете от околната среда. Нека бъде в тиха и успокояваща обстановка.
Ако не можете да промените заобикалящата среда напълно, намалете стимулите – може да го държите близо до вас, да му покриете ушите или да намалите осветлението. Бебетата ще се успокоят, ако ги завиете или поставите в количка или кошче. По-големите деца може да се успокоят чрез тиха дейност, като четене на книга или пеене на позната песен.
Имайте предвид, че сензорната претовареност не е умишлено действие на децата. Те се нуждаят от помощ, за да се успокоят.
За да я предотвратите, опитайте се да разберете и предвидите нуждите на детето си. Намалете излагането му на стимули, които причиняват дискомфорт. Например, малките деца обикновено се справят по-добре, ако активностите са кратки и включват паузи, а след шумни дейности като игри на площадка или парти почивката и сънят са от голяма полза.
Обърнете внимание на темперамента на детето – някои деца не понасят големи тълпи. Ако детето ви е чувствително към силни звуци, вземете слушалки, когато посещавате шумни места. Информирайте и другите грижещи се за детето (семейство, учители), за да могат да използват същите стратегии.
Ако забелязвате, че детето ви често е сензорно претоварено и това влияе на ежедневието ви, може да потърсите съвет от лекар. Ако реакциите му са прекалено силни, също е добре да се консултирате. Педиатър може да ви помогне да разберете дали поведението на детето е нормално за възрастта му или има особена чувствителност.
Възможно е да последват и изследвания за аутизъм, ADHD или други интелектуални затруднения. Независимо от диагнозата, може да получите помощ и полезни съвети.
Елена Николова по материали от Parents
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари