Как да направите хлапето си наистина самостоятелно
Дете и татко в кашон. Снимка: Getty
Една от основните цели на родителството е да направим децата си независими. Невинаги обаче е лесно. Нито за хлапетата да станат отговорни, нито за родителите да се успокоят, да им повярват и да ги пуснат.
Това отчасти се дължи на факта, че нашият родителски инстинкт постоянно изисква да ги предпазваме от грешки и провали.
Въпреки нашите страхове обаче, те трябва да развият самоувереност. Да им помогнем да станат независими отнема време, усилия и доверие, но си заслужава, защото е важно за живота им в бъдеще.
Деца итраят на двора. Снимка: Getty
Ето списък с прости неща, които можете да правите всеки ден, за да помогнете на вашето дете да стане по-независимо.
Може да изглежда нелогично, но грешките го учат да успява. Когато детето направи грешка, му покажете, че това не е страшно и му помага да обмисли начини как следващия път да се справи по-добре.
Ако е необходимо, можете също да му предложите стратегии за коригиране на проблема. Нека гледа на грешките си като на възможности за учене на нещо ново.
Това се отнася както за дребните грешки, когато не си е взело чадър, въпреки че прогнозата е обещавала дъжд, така и за по-сериозните, когато не е успяло да се справи с теста, защото този ден не е учило.
Да позволите на детето си да почувства дискомфорта или разочарованието, свързани със собствения му избор, понякога не е лесно. Това обаче му помага само да се справя с трудностите и да поема отговорност за постъпките си.
Насърчавайте детето си да поема малки задачи: да почиства стаята си, да подрежда играчките след игра.
Уверете се, че задълженията, които му предлагате, са подходящи за възрастта и са необходими. Децата са много по-склонни да помогнат, когато чувстват, че наистина допринасят за домакинството.
Дете прави закуска. Снимка: Getty
Задачите не трябва да са мащабни, а нещо просто, което изисква от него да обмисля и да планира. Например, ако видите, че детето има куп мръсни дрехи, го попитайте какво според него трябва да се случи след това. Поканете го да донесе купчината и да я сложи в пералнята. Нека раздели цветните от бели дрехи. Да напълни барабана и може да натисне бутона за старт.
Всички тези малки стъпки са необходими, за да започне прането.
Като включите хлапето в организацията, вие ще му дадете възможност да се почувства по-уверено (в крайна сметка то ще стигне до момента да може само да пуска пералнята и да си пере дрехите.)
Така ще изгради увереност, че може да взема решения и ще развива отговорност.
Това означава, че можете да го попитате да реши дали да носи червена или синя тениска днес, или да го оставите да се прибира от училище с приятел, а не вие да го вземате.
Когато има възможност да направи свой собствен избор, то се научава да разбира по-добре последствията от това, което е решило.
Имайте предвид обаче, че ако детето има твърде много възможности, това ще направи задачата по-трудна. Вместо да кажете: „Какво бих искал да правиш днес?“, попитайте: „Къде предпочиташ да отидем: на детската площадка или на разходка?“
Опитайте се да предложите 2-3 варианта. И бъдете готови да окажете допълнителна подкрепа (наблюдавайте го , за да гарантирате неговата безопасност). Но не се намесвайте, ако няма необходимост.
Позволете на детето си да изследва света без ненужен надзор. Ако играе в друга стая, го оставете само (или, ако наистина трябва да проверите как вървят нещата, се опитайте да бъдете дискретни).
Ако има конфликт с брат, сестра или с приятелите, му дайте възможност да го разреши само, преди да се намесите и да го защитите.
Позволете му да върви малко пред вас по тротоара , като го наблюдавате.
Дайте му възможност да влезе самостоятелно в кафенето, да направи поръчка и да плати, докато го наблюдавате от безопасно разстояние.
Опитайте се всеки ден да го оставяте да върши нещо без да се намесвате с помощ и съвет. То може само да сгъне и прибере дрехите и да ги подреди в гардероба, да нахрани кучето или да приготви собствената си кутия за обяд за училище.
Опитайте се да не го коригирате постоянно, когато се опитва да направи нещо само. Например, ако го помолите да си оправи леглото си и то не е идеално, не се намеслвайте, нито го оправяйте вие, за да му демонтрирате „как трябва“ да стане.
То бързо ще се откаже, ако усети, че не отговаря на вашите стандарти и прави нещо не така както трябва или както вие очаквате.
Момиче зарежда пералнята. Снимка: Getty
Има ли детето собствена чаша, чиния, вилица и салфетка? Шишето с вода поставено ли е така, че да го достигне лесно, ако ожаднее? Има ли кош за мръсни дрехи? Има ли начин да си измие ръцете без чужда помощ (стъпало и т.н.)?
Помислете как можете да го улесните да прави нещата само. Например, оставете долните рафтове в гардероба, за да има по-лесен достъп до дрехите си.
Или добавете кукички на нивото на очите му, за да може да окачи кърпа в банята или палтото в коридора.
Можете да оставити ниско столче в кухнята, за да може самостоятелно да вземе нещо от хладилника или шкафа.
Спрете и се запитайте: Може ли детето ми да направи това само? Дали аз не се намесвам твърде често и ненужно? Дали не върша голяма част от нещата, с които то вече може да се справя самостоятелно.И винаги си припомняйте този цитат от Мария Монтесори: „Никога не помагайте на детето, ако то чувства, че само може да се справи със задачата!“
За да помогнете на децата да станат самостоятелни, трябва да им позволите да бъдат независими.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари