Отблъскваме от себе си онези, които не са като нас
Отражение. Снимка: Shutterstock
Устроени сме така, че търсим хора, с които да се разбираме. Подсъзнателно се стремим към такива, които приличат на нас. Искаме да получим одобрение, да бъдем похвалени, да бъдем поощрени.
Привързваме се към тези, които са като нас. Харесваме ги и ги обикваме. Отблъскваме от себе си онези, които не са като нас. Избягваме хората, които изваждат на показ недостатъците ни.
Въпросът е какво избираме да видим в тях.
Ако наистина ги възприемаме като огледала на себе си, бихме могли да извлечем много полезна информация, да разберем за себе си неподозирани истини, да се опитаме да се самоусъвършенстваме, да изгладим недостатъците си, да станем по-добри и по-търпеливи. И най-важното: ще ни помогне да опознаем себе си.
А с тях идват и увереността, и спокойствието, и самопознанието, което е задължително условие за вътрешна хармония и щастие.
Най-богатият е този, който е щастлив от това, което има в момента. Без мисъл за другите, без мисъл за миналото или за бъдещето, а само с чистото удовлетворение от това, което животът му е дарил в този миг в настоящето.
И това вероятно е така, иначе би било лишено от смисъл съществуването ни. Всеки си има своето място и своя смисъл, до който трябва да достигне.
За да намери себе си, човек трябва да усвои житейските уроци, които са му писани. Докато не се усвои, урокът ще се повтаря. Затова трябва да загърбим егото си и да вземем най-доброто от това, което светът ни предлага, защото това е част от личната ни съдба и пътя, който трябва да извървим.
Значимите събития се запечатват в паметта заедно с мястото, на което са се случили.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари