Смяна на подхода: По-малко контрол, повече снизходителност

Отношенията с децата се променят докато те растат, променя се и подходът към родителството. И, ако можете да вземете пищящото дете под мишница и да го изнесете от детската площадка или от магазина, то с 5-годишното ще ви се наложи да преговаряте.
Налага се да промените стила си на възпитание и щом детето стане тийнейджър. Ето защо, обяснява Касиди Литлън, за Parents.com. Самата тя до скоро е била тийнейджър, а вече е на 21 и е автор на този материал.

Родители, уверена съм, че сте се почувствали тревожно, още щом сте прочели заглавието. Сложно е да се примирите с това, че вашето дете – вече не е дете и, въпреки, че още не е завършило училище, е пораснало.
Детските години са зад гърба му, преминало е към пубертета, увлича се и учи това, което му е интересно, и ... става независимо.
Вашето дете не е вече малчуган, който се нуждае непрекъснато от наставления и опека, сега е тийнейджър. И с темпото с което то се променя, трябва да се променя и вашият подход и тактика като родител. Ако тази перспектива ви плаши, просто помнете, че това е прекрасна възможност да вдъхновите своето подрастващо хлапе да използва целия си потенциал.

Ако трябва да съм честна на времето аз бях труден тийнейджър. Бях яростно независима и избухлива. И въпреки че се отнасях с уважение към възрастните и се учех много добре, често имх гневни изблици и протестирах.

Живеех в приемни семейства

и с разведени родители. Помня всеки ден от своя опит. Много разбрах за ефекта от различните стилове на възпитание на родителите, защото ги изпитах на собствен гръб. Те повлияха на моята увереност, мотивация и на отношенията ми с околните.

Ние сме различни, затова и няма универсален подход

на възпитание, който да пасва за всички и на различните ситуации.
А това е добре, защото означава, че имате пространство за маневри.
Ето къде е и проблемът: вие сте прекарали последните 10 години (а може и малко повече) да подготвите детето си да стане успешна личност. Сега обаче, когато то е на прага на юношеството, е разумно да смените основните правила и подхода си към него.
Като начало

особено важни са границите, които поставяте

като например, часът за прибиране вкъщи вечер, очакванията в къщи и в училище, а също така и общите ценности. На това трябва да обърнете внимание.
Ако вие твърде зорко го следите опитвате плътно да го командвате, както е било до този етап, той може да пропусне някои важни за възрастта социални уроци, а също така ще почне да чувства, че го ограничавате и, че го притеснявате. А това като резултат може да доведе до гняв, неразбиране и неприязън.

Ако дадете на тийнейджъра повече свобода и възможност за самоопределение, за него ще е по-лесно да разбере себе си и околните. Това може да доведе до по-открито и честно споделяне от негова страна на проблемите, които го вълнуват, защото той ще знае, че сте готови да му дадете възможност да се учи от собствените си грешки.

Постепенно му давайте повече власт

и внимателно го слушайте, когато споделя с вас своя опит.
Нека взема повече самостоятелни решения, например как да се облече днес, за да отиде на училище или с кои приятели да прекара уикенда.
Нека той сам поиска съвет или помощ, вместо да давате, без никой да ви е молил за това. Първо го изслушайте, задавайте въпроси, а след това, ако е нужно, го съветвайте.

Снимка: Guliver / iStock

Предлагайте му да пробва нещо ново, за да удовлетвори любопитството си. Бъдете близо до него, за да е в безопасност. И поддържайте отношения на доверие като използвате всяка възможност да създадете  „система за подкрепа“ от роднини, приятели, учители, треньори.
И накрая не забравяйте да проявявате снизхождение към подрастващото дете.
Спомнете си какъв бяхте вие на неговата възраст. Не се страхувайте.
Подгответе се, „затегнете предпазните колани“ и се наслаждавайте на това пътешествие.
Мона Василева