Помогнете му само се справи с разочарованието си
Майка прегръща и успокоява сина си. Снимка: Shutterstock
Не винаги e нужно да жалите детето, да му съчувствате и да го успокоявате. Наистина, не го правите, защото в повечето случаи то може да се оправи и само. Не е лесно, разбира се да погледнете ситуация от страни.
Хлапетата често страдат, разочароват се и се натъжават, когато не се справят и неуспешно се борят с някоя училищна задача. Нормално е любящите родители да им съчувстват. Но не е нужно за всяко малко разочарование да ги съжаляват. Защото те сами трябва да се борят и да намерят изход. Трябва да се научат и как да реагират, и да се справят с разочарованието.
Повечето родители искат децата им да бъдат винаги щастливи и никога да не изпитват разочарования. Но светът не е такъв. Рано или късно те ще се сблъскат с реалността и, ако искат децата да имат здравословни емоционални реакции, трябва да ги оставят да изпитат затруднения и да преодоляват сложните ситуации. Те няма как винаги да контролират какво им се случва, но могат да контролират как хлапето реагира. Да го научат и да му покажат.
Като то види вашето съчувствие, ще очаква вие да разрешите неговите проблеми. Естествено има такива, които заслужават съчувствие и помощ, но далече не всички ситуации са такива.
Общоприето мнение е, че трябва да сме щастливи през цялото време. Това не се случва, нито е здравословно. Хората често се чувстват зле и трябва да изследват всички онези негативни емоции, които изпитват. В детството е много по-лесно да се научим да правим това, отколкото по-късно.
Като майка, вашата работа е да научите детето, че отрицателните емоции съществуват и ни влияят точно както положителните. Добре е понякога да се чувстваме зле, въпреки че е неудобно и разочаровано. И трябва да научим децата да се справят с разочарованието.
Детето ви има домашно, а в същото време приятелите го чакат за игра. За майката е трудно да го накара да работи. Знае, че то ще се сърди – страхува се от неговата емоционална реакция. Затова не настоява и отстъпва – разрешава му да излезе. Това, според психолози, е грешен ход. Майката трябва да държи своите емоции под контрол и да не отстъпва. Ако тя не успява, как очаква синът ѝ да се справи? Ако тя винаги отстъпва, той ще разбере, че може да прави това, което иска, а не това, което трябва.
Майка говори с детето си. Снимка: Shutterstock
Добре е да разгледаме проблемите на детето логично, без да влагаме много емоции. Например, то се оплаква, че не се чувства добре в училище и няма приятели. Прибира се тъжно и страда. Под въздействие на емоциите си и на съчувствие, вие сте склонна да отидете при класната да говорите, дори да го преместите в друго училище. Ако разсъдите логично, няма да реагирате така.
Детският терапевт Мери С. Прат обяснява: „Когато родителят съжалява детето си, го учи на самосъжаление. То не се опитва да се справя само. Учи се да се отказва лесно. Учи се да бъде жертва“.
Не се поддавайте на своите емоции, само защото детето ви е разстроено. Задайте си въпроса дали трябва ли да бъде разстроено или трябва да прояви упорство и да реши проблема, съветва Прат.
Съжалявайки за детето си, ние всъщност не го подкрепяме така както си мислим. Правим му лоша услуга. То ще се научи да се самосъжалява.
Малчуганите са емоционално незрели и емоционалната им реакция в момент на затруднение не бива да се засилва. Защото именно съчувствието им позволява да действат и да се държат лошо.
Бъдете пример за това как човек реагира и се държи в труден за него момент.
Накарайте детето си да върши работа, която не иска. И нека я направи докрай. Няма страшно да остане в класа, където няма приятели – то ще намери начин да създаде приятелства. Ако не го приемат в отбора, не се карайте с треньора. Спортувайте с него и му помогнете да напредне и да заслужи правото да е член на екипа.
Детето, разбира се, че има нужда от съжаление, от съчувствие и от подкрепа. Но не във всяка ситуация.
Източник: moms.com, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари