Какво е сигурна привързаност: 3 важни признака

За привързаност между деца и родители се говори и пише от около половин век. Нека се ​​върнем назад към историята, за да припомним как се ражда този термин.
Теорията за привързаността “се ражда“ през 50-те години на миналия век, когато британският психолог Джон Боулби, който работи дълги години в лондонска детска болница, забелязва, че малките пациенти възприемат раздялата с родителите по съвсем различен начин.
Така той стига до заключението, че има деца, които имат много силна или, обратно, слаба емоционална връзка с родителите си.

Семейство на разходка. Снимка: Getty

По-късно, някъде в началото на 70-те години, тази теория е доразвита от психоложката Мери Ейнсуърт. Тя въвежда и техника за оценка на типа привързаност на децата, която нарича „Непозната ситуация“.
За да прецени доколко детето е привързано към родителя, тя наблюдава поведението му в различни ситуации, например, когато майката е близо до него и след това, когато излезе от стаята. Така оценява реакциите му, ако до него няма близък човек.
Въз основа на проучване на стотици деца, Мери извежда три вида привързаност: сигурна, избягващо-пренебрегваща и тревожно-устойчива.

По-късно, през 90-те години, двама изследователи, Мери Мейн и Джудит Соломон, добавят и четвърти тип: „дезориентирани“.
Днес, според тази теория, има четири типа привързаност на детето към родителите: тревожно-избягваща, дезориентирана, избягваща-пренебрегваща и сигурна.

Само така наречената „сигурна“ привързаност се прима за здрав модел.

Това дете знае, че близките и значими за него възрастни го обичат и винаги ще го защитават и ще бъдат до него в трудни моменти. То лесно се успокоява в присъствието на майка си или на баща си. Ако се чувства тревожно, то се обръща към родителя си или го търси.

Децата, които са израснали в здравословна емоционална среда, в която винаги са разчитали на подкрепата на близките, имат повече доверие в света около тях и другите хора. Обградени с любов, те не смятат всички около себе си за врагове и предатели. Те вярват на партньорите си, уважават ги и могат да правят компромиси. Заедно с това имат адекватно самочувствие и знаят, че са достойни за любов.

Питате: има ли сред любящите родители такива, които не дават достатъчно любов на децата си?
В края на краищата всеки баща и майка се опитва да прегърне бебето, да го вземе на ръце, да го целуне и да каже хубави неща.
Всъщност всяко дете е индивидуално: някои искат повече обич и прегръдки, някои са готови да играят сами за половин час, но всеки иска родителите му да дадат топлина и грижа, да го хванат за ръка на непознато място ..

Ръка, протегната за подкрепа. Снимка: Getty
Някои родители, следвайки модните методи на възпитание, се опитват да го направят „самостоятелно“ и не тичат постоянно около него, оставят го само в люлката, дори и да плаче, не му помагат да се катери по пързалката, да се обува или да яде с лъжица.

Всъщност, родителите не трябва да се страхуват , че като гушкат бебето, ще го разглезят, не бива да отказват да го нахранят с лъжицата или да го държат за ръка. Така на практика изграждат силна емоционална връзка с него. Ще дойде време, когато самото дете ще се отдели, но не трябва да се страхувате, че ще разглезите тригодишното с любовта си.

3 белега на стабилната привързаност 

1. Усещане за сигурност

Детето е уверено, че може да проявява всякави емоции в присъствие на родителите си и това няма да промени отношението им към него. То знае, че няма днес да го прегръщат и целуват, а утре в същата ситуация да му крещят или да го ударят.

2. Доверие

Чрез възрастния детето разбира „Аз съм добре и светът е наред“. До определен момент мама и татко са целият свят на детето. И тогава то, както някога се е доверило на тях, след това започва да се доверява на целия свят и вярва, че светът е добър.

3. Увереност

Благодарение на сигурната привързаност, детето има повече възможности да изгради здрави, проспериращи взаимоотношения с други хора, както лични, така и работни отношения. Като цяло този тип привързаност му позволява да реализира пълния си потенциал в живота.

Майка и син готвят заедно. Снимка: Getty

Как да изградите така връзка с детето

Детският психолог Джесика Макнейр създаде ръководство от 10 точки за родители, което ще им помогне да изградят силна емоционална връзка с детето си:

1. Винаги искайте мнението на детето си.

2. Никога не обсъждайте финансови затруднения пред него.

3. Не го съдете за любопитство му и отговаряйте на всички въпроси по подходящ за възрастта му начин.

4. Никога не обсъждайте външния му вид и не му се карайте, ако е качило килограми.

5. Обяснете му, че не трябва да се доверявате на всеки. Уважението трябва да се заслужи.

6. Не използвайте страха като мотивация.

7. Не се карайте за оценките, а го хвалете за успеха в училище.

8. Не използвайте храната като награда или наказание.

9. Не сравнявайте детето си с други деца (дори със сестри и братя).

10. Позволявайте му да изразява различни емоции и да говори за чувствата си.

По материали на moms.com, Мона Василева