По-добре е само да осъзнае грешката, а ние да му помогнем да стигне до този анализ
Майка се държи с ръце за главата. Снимка: Getty
Родителите често засрамват децата си за различни грешки, но вменяването на вина е неефективно. Особено, когато е наложена отвън.
„Вината е полезна, когато е осъзната от детето и идва отвътре, а не да е посочена от родителя. Трябва да помним, че вътрешните нагласи, които ръководят децата, се формират вътре в тях в реално време“, обяснява Кениша Синклер-Макбрайд, клиничен психолог в Бостънската детска болница в Масачузетс.
Разбира се, вината не трябва да се демонизира - тя е полезна емоция, която децата в крайна сметка ще могат да изпитат сами. Това ще се случи на определено ниво на развитие, когато те осъзнаят, че постъпват непревилно и, че обиждат или нараняват другите.
По един или друг начин психолозите съветват да забравим острата обвинителна реторика в разговорите с деца.
„Ти си мърляв!“, често казват родителите, когато си разхвърля дрехите си. „Ти си разсеян!“, когато прави грешки в домашното си.
Психолозите съветват да не му казваме, че е лош, само защото е счупил някоя чаша или чиния.
С други думи, за еднократно действие не бива да закачате „етикет“ на детето.
По-добре е да започнете от конкретна ситуация и да анализирате последствията (разпиляваш играчки из цялата стая и сега трябва да почистиш, вместо да гледаш анимационен филм).
Така от осъдителен възрастен вие се превръщате в човек, който не само посочва грешките, но и му помага да се справи с последствията.
Важно е и да хвалите детето, ако е признало нещо в пристъп на разкаяние.
Децата са много чувствителни към настроението на родителите си. Те често се самообвиняват за неща, за които всъщност не носят никаква отговорност.
Хлапетата понякога мислят много конкретно: „Мама ми се ядоса, което означава, че съм лош!“
Психолозите препоръчват по-често да прегръщате децата и да ги убеждавате, че са обичани.
На тийнейджърите, от друга страна, трябва да се обясни, че вашият стрес и униние нямат нищо общо с тях.
Опитайте се да не се карате с партньора си пред децата - те винаги ще обвиняват себе си за това.
Типична ситуация: родителите планират детски рожден ден и се карат за факта, че ще трябва да похарчат повече от необходимото. Детето решава, че би било по-добре, ако изобщо нямаше рожден ден, защото тогава мама и татко нямаше да се карат.
Ако постоянно използвате формулировката „добро момче“, „лошо момиче“, в главата му ще се формират определени модели на поведение, които ще следва през целия живот.
Това може да увеличи чувството за вина, да направи детето лицемерно („всички трябва да ме харесват, независимо какво правя“) и да внуши страх от грешките.
Когато децата се държат лошо, важно е те да имат възможност да се поправят. Родителите трябва да се справят с недоволството си и да приемат извиненията им.
Дете, което прави сцена. Снимка: Getty
Наказанията трябва да съответстват на нарушението. Ако то е прекомерно голямо или се възприема от детето като агресия, а не като справедливост (например, ако родител удари шамар), тогава то ще изпитва обида и чувувство за вина много по-дълго.
Задължително е да обсъдите какво е направило, за което вие го наказвате и да обясните какво наказание ще последва това и защо е така.
Колкото повече говорите след инцидента, толкова по-добре. Важно е да анализирате емоциите и поведението на детето, да го попитате как се чувства по този въпрос, да обясните какво вие изпитвате.
Слушайте детето и обмисляйте думите му. Поканете го да опише чувството за вина – за някои то е като болка в корема или мигрена.
Обсъдете заедно как другият може да се почувства след действията си. Говорете за начините, по които можем да бъдем добри с другите.
Попитайте го как би искало да се отнасят с него. Спомнете си ситуации, когато се е държало учтиво и коректно, похвалете го.
Родителите често записват децата си на карате, футбол или танци, в зависимост от това какво те някога са мечтали. Помислете внимателно дали детето наистина иска да направи това или това са вашите амбиции.
Не забравяйте, че децата не са вашето продължение. Те са различни.
„Синът на приятелката ми е по-висок, по-бърз, по-силен, по-умен и по-успешен .." Всеки път, когато разказвате нещо, което ви се струва поучителна история от живота на вашите приятели, детето прави заключение: “но аз не съм такъв“. И може да започне постоянно да се сравнява с другите – така се гради комплекс за малоценност.
Ако сте се ядосали и сте се развикали на детето без причина, трябва да му се извините.
Родителите понякога се страхуват, че това ще подкопае авторитета им, но всъщност детето само ще почувства повече уважение. С примера си ще му покажете, че да се извиниш, да поемеш отговорност за грешка е нормално и най-важното - много смело.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари