Как да общуваме с прекалено чувствителните деца (Част 1)

Свръхчувствителното дете възприема по-интензивно от другите случващото се около него, като често се заплита в силни емоции и усещания, които биха могли да го направят несигурно и/или агресивно.

Приемането на неговата същност, доверието, даването на ясни правила, обучението му как да вижда нещата, са само част от съветите на Ролф Селин, автор на книгата „Чувствителните деца имат предимство“, които могат да бъдат от полза на родителите.

По някои знаци лесно ще разберете дали детето ви попада в тази група.

Снимка: Shutterstock

Как да разпознаете дали вашето дете попада в тази категория

Много е просто – задайте си следните въпроси и ако отговорът е положителен, значи е добре да преосмислите общуването си с малчугана. А въпросите са:

• Страхува ли се повече от връстниците си?
• Спонтанно ли споделя игри и бонбони с останалите деца?
• Има ли високи очаквания към себе си и ядосва ли се много, ако не успее да се справи?
• Има ли семейно напрежение в дома ви?
• Изпитва ли необходимост от съчувствие?
• Състрадателно ли е?
• Внимателен наблюдател ли е?
• Често ли съжалява за нещо и изпитва ли вина?
• Реагира ли със силно вълнение на музика, истории, природа…?

1. Бъдете родители, а не приятели

Когато осъзнаете, че имате дете с тази характеристика, трябва да се запитате дали стилът на възпитание, който сте избрали, е правилният.

Специалистите смятат, че свръхчувствителността е наследствен фактор, така че е много вероятно един или и двамата родители, също да са по-емоционални от приетото. А това може да ги подтикне да се държат с детето до детски или да го поставят в центъра на всичко.

За детето обаче това отношение не е здравословно, тъй като го претоварва и превъзбужда. Любовта, която нахлува в живота му на гигантски количества и го залива, на практика му действа ограничаващо и го превръща в единак. А тя трябва да му помогне да стане по-силно и свободно.

Майка, която превръща дъщеря си в приятелка и доверена личност, всъщност нарушава личното ѝ пространство и я товари със своите проблеми, които не са по силите на момичето. По този начин децата губят детската лекота и не могат да се впишат сред връстниците си.

Освен това родителите, които се стремят да бъдат най-добрите приятели на децата си, реално бягат от ролите си на майка и баща. Те трябва да имат смелостта да заемат полагащото им се място. Само по този начин могат да защитят детето си, да му осигурят подкрепа и да го накарат да расте уверено.

2. Ограничения и правила с неутрален тон на гласа

Това, което е необходимо за отглеждането на самоуверени деца, особено ако са свръхчувствителни, е система от ясни правила, които ги ограничават, но справедливо и пропорционално спрямо възрастта им.

Ако родителят продължава да отстъпва пред капризите на малчугана, независимо от какъв характер са те, това не носи никаква полза. Да, първоначално детето ще изглежда щастливо, но скоро ще разбере, че така може лесно да бъде победител и да възприеме тази тактика в дългосрочен план.

Ако родителите проявяват слабост и покорство, то ще продължи да се налага, но в същото време ще израсне крехко и несигурно.

Майката и бащата трябва да наложат известни ограничения на децата си по ясен и решителен начин. Но е важно да заемат винаги обективна позиция.

Не е нужно да се усмихвате или да изглеждате раздразнени, а да информирате детето за правилата с неутрален тон. Все едно коментирате прогнозата за времето по телевизията. По този начин то ще възприеме казаното именно като правило, което не подлежи на коментар, и няма да се дразни и да реагира бурно.

Разговаряйте винаги спокойно с по-чувствителното дете.

Снимка: Shutterstock

4. Внимавайте да не предадете своите тревоги и страхове

Когато имате дете, което е твърде чувствително, вие сте склонни да се страхувате за него. Но вашите притеснения лесно може да му се предадат и да го направят по-слабо.

Ако искате то да расте здраво, силно и уверено, трябва да му предадете максимална увереност и да вярвате напълно в способностите му.

Излизате например в парка и го виждате как то се катери по въжена катерушка, която ви се струва опасна. Веднага започвате с цяло гърло да крещите, за да го накарате да слезе. По този начин му предавате своята тревога и това създава у детето голяма несигурност. Няма да е изненадващо, ако то наистина падне от катерушката, защото вече ще се е почувствало нестабилно.

Родителите са в състояние да окажат наистина силно влияние върху свръхчувствителните деца. Страхът, който изпитвате към детето си, може дори да провокира да се случи това, от което се страхувате.

Може да си помогнете в такива ситуации като опитате да тренирате спокойствие, което да ви направи по-малко лабилни и тревожни. Пробвайте да копирате поведението на онази спокойна майка на същата площадка, която гледа с усмивка катерещото се дете и просто го направлява как да се катери безопасно, а не го предупреждава, че може да падне.

5. Ако детето се страхува – развеселете го

Децата често имат страхове и когато това се случи, те привличат вниманието на родителите си. Но реакцията на родителите често е неправилна.

В такъв момент опитвате да сведете до минимум притесненията на детето, но това го кара да се чувства неразбрано и несигурно. Някои майки дори реагират с викове, по-уплашени и от детето, което може допълнително да го стресира. Всичко това засилва тревожността на малчугана и страховете му нарастват още повече.

Лесно ще го успокоите с един много лесен трик. Приемете страховете му сериозно, след което пробвайте да го развеселите. Така детето ще се отпусне и разсее, което ще му помогне да преодолее притеснението си. Колкото по-спокойно се държите с него, толкова по-сигурно и уверено ще става то.

Деси Тодорова по материали от Nostro figlio