Как да кажeте „Не“ на бебето и детето

Има различни теории за това дали е правилно да забранявате нещо на бебето и малкото дете или думичката „Не“ трябва завинаги да изчезне от речника ви в този период.

Според италиански психолози обаче още преди да навърши 1 годинка, детето трябва да се научи да познава някои основни правила в живота си. И да знае какви са границите, които не бива да преминава.

Как да направите това така, че да предпазите крехката детска психика, да не стресирате бебето и в същото време да му предадете този наистина важен урок, който ще му бъде от полза в бъдеще.

Установяването на граници е полезно за детето.

Снимка: Shutterstock

Критичните моменти

Установяването на граници и правила е важно, за да успее детето да се ориентира в новата за него обстановка.

Със сигурност това няма да се случи лесно и гладко, ще има и много критични моменти. Но е важно да преодолеете трудностите и да вървите напред.

Какво може да очаквате като евентуална съпротива! Лягате да спите например, а мъникът упорито опитва да привлече вниманието ви от детското креватче и крещи, колкото глас има. Или въвеждате нова храна в менюто на бебето, а то блъска ядосано ръката ви или лапва лъжичката с пюре от моркови, след което го изплюва със замах напред, така че всичко наоколо става оранжево.

Ето в такива моменти е важно да кажете „Не“, колкото и да не ви се иска. Детската психика няма да пострада, напротив – така ще помогнете на детето да се ориентира в новата за него обстановка.

Постепенно то ще осъзнае какво е правилно и какво не. Казвайки му „Не“, вие не проявявате жестокост или безотговорност, а му помагате да расте и върви напред, да стане самостоятелно и по-уверено.

Защо е важно да кажете „Не“

Често забраната на нещо е по-мъчителна за родителите, отколкото за детето. Най-неприятно е чувството за вина.

Трябва обаче да знаете, че освен обич и внимание, детето се нуждае и от ограничения и правила, тъй като от това зависи развитието и възпитанието му.

Представете си, че попадате на напълно безлюдно място. Няма пътища, дървета и хълмове, които да служат като ориентири. Усещането за дезориентация е изключително неприятно. И в даден момент се появява човек, който може да ви упъти в правилната посока. Какво облекчение! Вече знаете накъде да вървите.

Е, същото е и с правилата в най-ранна възраст. За детето те са именно онзи ориентир, който му дава посоката. И точно те го карат да се чувства в безопасност, защото осъзнава, че има някой до него, който се грижи то да е безопасност.

Полезно и в периода на юношеството

Според психолога Джана Полако Уилямс от клиника Тависток в Лондон, ако детето успее да получи правилната подготовка в най-ранна възраст и осъзнае принципа на правилата в живота, след това, във фазата на юношеството и бунта, ще има много по-малко поведенчески проблеми и ще съумее да избяга от типичните за тийнейджърите неприятности.

Да, детето възприема всяко „Не“ с голямо разочарование, но когато е малко, то бързо открива друг обект на внимание и забравя за временната негативна емоция.

Важно е обаче ограниченията да се налагат не изведнъж, а постепенно. Така то постепенно ще свикне с мисълта, че не е център на света и ще открие точното си място в него.

Но за да се случи това, трябва двамата родители да работят като екип, а не всеки да има различно мнение по въпроса. Да проявяват последователност и твърдост, ако това е необходимо.

Има трикове, които ще ви помогнат.

Снимка: Shutterstock

Как да бъдем по-ефикасни

Германският психолог Ян-Уве Роге съветва: „Важно е да внушаваме на детето вкус към завоеванието всеки ден, не като намаляваме желанието му, а като разсъждаваме с него защо е по-добре да се откажем или да отложим нещо. Нашият отказ ще му даде възможност да се научи да различава необходимото от излишното. Ако му дадем всичко, рискуваме да спрем опитите му да постига някаква цел и да преодолее препятствията, с които неизбежно ще се сблъска в живота си“.

За да направите това, първо трябва да отделите време на детето. Избягвайте да му заповядвате изведнъж. Възползвайте се от по-спокоен момент, за да му кажете какво очаквате от него. Например: „От 6 до 7 можеш да гледаш телевизия или да си играеш. След това обаче трябва да се изкъпеш, да вечеряш и не по-късно от девет да си в леглото и да спиш“.

Трябва също така да накарате детето да разбере, че сте „с“ него, а не „против“ него. Може да кажете ето това: „Разбирам, че би искал да останеш още в парка. И аз бих искала, но трябва да се приберем у дома за вечеря“.

Когато се карате с него, използвайте тона на гласа и стойката на тялото си, за да му покажете какво очаквате, а не употребявайте обиди и закани.

Как да кажете „Не“ на 8-месечното бебе

Около осмия месец детето започва да се учи да говори, да се движи и проявява любопитство към всичко. Но точно заради ентусиазираните му проучвания, е важно да го научите да се пази.

Твърдото „Не“ в този случай е от съществено значение и след като веднъж е определено ограничението, то трябва да се спазва.

Имайте предвид, че ако го натоварите с прекалено ограничения, това може да го обърка. И не забравяйте, че мама и татко са екип, така че не давайте различни команди, защото така ще провокирате чувство за несигурност у детето.

Как да кажете „Не“ на детето на 1 годинка

Родителите не трябва да се страхуват да налагат правила и ограничения в тази възраст. И не бива да се чувстват виновни или да смятат, че така травмират малчугана и той би разтълкувал забраната като липса на обич, са категорични експертите.

Сега е моментът да го научите именно на някои основни правила, които ще му бъдат много полезни занапред. Например: може да ви се струва рано, но изобщо не е така, когато говорим за „маниери“ на масата. Не става дума да се храни с нож и вилица, а да се научи да уважава храната, а не да си играе с нея.

Правилата могат да се случат без викове и наказания, но с твърда решимост. Разказването на истории, пеенето на песнички или казването на стихчета са нещо съвсем различно и те изобщо не пречат на приучаването към определени правила – напротив, много помагат и улесняват родителите всичко да се случи лесно, приятно и под формата на игра.

Деси Тодорова по материали от Qui Mamme