Да се намесват ли и как при решаването на спорове и скандали
Малко дете се оплаква на майка си от братчето си. Снимка: Getty
"Окото на 10-годишната ми дъщеря беше насинено на училищната площадка. Тя ми се обади и ме извика разплакана, настоявайки да се скарам на пообйника.
В нашето детство майките и бабите не бързаха да се месят, А ние се биехме често, после се сдобрявахме. Без намесата на възрастните. Сега не знам какво да правя." - пише майка и търси съвет.
Трябва ли да се месим в детските кавги, обяснява психоложката Лариса Суркова.
Всички конфликти са неразделна част от живота. Децата винаги ще се карат, понякога ще се сбиват, ще се замерят със снежни топки (понакога с парче лед) и ще си дразнят.
Няма нужда да се намесвате в подобни ситуации, ако тези случаи са единични.
С други думи, ако агресията не е насочена конкретно към вашето дете и не се повтаря ден след ден, трябва да му дадете възможност само да разреши конфликта.
В крайна сметка това умение води до социализацията и вписване в колектива, за което родителите са толкова загрижени. Затова почти от люлката изппращат децата си в клубове или детски градини.
Социализацията не е толкова в това двегодишните да играят добре заедно, а в преодоляването на различни конфликти и способността им да отстояват себе си.
Между другото, най-разгорещените битки обикновено избухват не между децата, които се опитват сами да разрешат ситуацията, а когато родителите се намесят.
Малки деца се бият на пясъчника. Снимка: Getty
Ако децата не споделят люлката, най-доброто нещо, което родителите могат да направят, е да не се намесват. Нека те сами да преценят на кого да отстъпят.
В повечето случаи всичко ще завърши мирно. Но щом майките се приближат и от двете страни, за да се застъпят за децата си, те ще се почувстват подкрепени в своята агресия и не се знае как ще завърши този спор.
Най-често родителите са водени от добри намерения – да защитят децата си. Но едно дете може съвсем съзнателно да манипулира конфликта, призовавайки майка си за помощ, защото ако се оплаче, това означава, че не е виновно и дригият „нарушител“ трябва да бъде наказан незабавно.
Въпреки че ситуацията може да е коренно разрлична.
Най-лошото нещо, което една майка може да направи, е да отхвърли молбата на детето си с думите: „Не ме забърквайте във вашите конфликти“. Ако детето търси помощ, тя трабва да се отзове и да разбере какво се случва.
Единствената ситуация, която може да бъде по-лоша, е когато тя, водена от собствените си емоции, веднага започне да крещи и да се кара на „нарушителя“.
Децата са наше огледало. Ако вие разрешавате конфликта, като викате, без да анализирате причините, тогава детето ще направи същото.
Вашата задача е да научите хлапето как да излиза от подобни ситуации.
Обяснето му, че преди да се сърди и кара на някого, трябва да изслуша и двете страни.
Покажете му как.
Напревете и вие същото. И тогава, като възрастен, нека мъдро прецени кой е прав и кой крив.
Предложете му да се извини. Това е задължителен елемент от програмата за помирение.
Много съвременни деца не умеят това, просто защото никой не им е казал и не е показал как се прави.
Мона Василева
Чрез игра с детето може да бъдете полезни и за някои важни умения за неговото развитие.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари