7 факта за раждането в далечното минало, които днес ужасяват

Акушерката се държи грубо? Храната в родилната клиника е лоша? Нищо страшно не е това! В сравнение с прабабите ни ние и нашите бебетата разполагаме с райски условия! И нямаме предвид сравнението с някогашните раждания на полето…

Представете си, ако от родилната зала ви изпратеха директно в банята и ви облееха три пъти с гореща вода, съгласно някогашните разбирания за дезинфекция.

Горещ душ

Фактът, че майката ще кърви обилно от топлината, въобще не е бил вземан под внимание, а слабите бебета просто е нямало как да оцелеят на този етап. Ако всичко е минело гладко, след това младата майка се е смятала за здрава и е получавала правото да се грижи самостоятелно за бебето и да се занимава с домашна работа.

Не навсякъде обаче е имало бани, и в тези случаи са запарвали вода от кладенеца в огнището, където е имало пепел и какво ли не. А някои сега мрънкат, че подовете в отделението не са добре измити…

Този пример е само един от наистина ужасните неща, които са преживявали майките и новородените в далечното минало.

Не са миели бебетата в първите 6 седмици

След първата гореща баня детето въобще не е било къпано, докато не навърши 40 дни, защото се е смятало, че е вредно да се мие с вода, докато „разцъфва“. Като под „разцъфване“ са имали предвид обривите, типични за новородените. Те се появяват на около 3-седмична възраст, докато кожата се адаптира към новите условия и отминават сами. Защо някога са се страхували да мият „цъфтящата“ кожа днес е загадка, но на времето майката е можела да почисти детето само със… сено.

Бинтовали са корема на бебетата

Добре превързаният корем на бебето е бил превенция срещу поява на херния. Първият път акушерката е правела стегната превръзка, след което майката е продължавала. Смятало се е, че трябва такива бандажи да се правят 12 пъти, за да има ефект, но историята не уточнява колко време е трябвало да се носи всяка от тези превръзки. Представете си немито бебе, пристегнато и с рана на пъпа – кожата не е можела да диша...

Акушерката поправяла "грешките" на природата

Едновремешните баби, както са наричани акушерките, в повечето случаи са разчитали само на дългогодишен опит, но са били самоуки, и без да имат научни познания, са извършвали много дейности около майката и бебето. Една от тях била да "поправят" костите на черепа, ако се е преценяло, че той има удължена форма. Наистина – смятало се е, че докато костите са меки, е редно да се придаде правилна форма на черепа, със специфични манипулации на костите, а също и на носа, ако е бил крив, както и на крачетата…

Изхвърляли коластрата

На днешните консултанти по кърмене щяха да им се изправят косите от ужас, ако видеха това, но е факт, че някога коластрата се е смятала за вредна, и са бързали да се отърват от нея, а плачещото гладно бебенце е било засищано, като са му давали да смуче захарно геврече, натопено в прясно краве мляко. Разбира се, новороденото не е можело да дъвче, затова са увивали гевречето в парцалче, преди да му го сложат в устата, или пък някоя баба го е сдъвквала, изплювала и давала на бебето, за да се успокои.

След раждането: ракия, бренди, кафе

На селянките след раждането давали ракия, водка или бренди да се подсилят, а на по-изисканите дами – кафе, за да дойдат на себе си.

Възможно е и днес някои родилки да бъдат подкрепяни така, за да забравят за болката и трудното раждане, но е сигурно, че в медицинска обстановка това няма как да се случи. Някога обаче не са се притеснявали, че алкохолът и кофеинът могат да преминат в кърмата – нали са се отървавали от коластрата.

Благородничките отпивали кафе и похапвали бял хляб, без да ги е грижа, че ще обострят колики, алергии и превъзбуда на новородените – те просто не са си давали сметка за тези неща. А и много от тях са имали и дойки, които са кърмели бебенцата. Но какво ли се е случвало с малките, чиито майки са успокоявали болката с ракия…

Впрочем, всички сме чували настръхващи истории как навремето са приспивали децата с попарата от вино и хляб, а и със сигурност помним интересния възпитателен метод на Бай Марко спрямо по-големшки деца, описан в „Под игото“ от Иван Вазов:

„Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:

- Пийте бре, маскари!

И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси неодобрително, и каза строго:

- Нека да пият при мене - да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат.

Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по силно се желае.”

Захранването е започвало на втората-третата седмица

Някъде са чакали и по-дълго време, към два месеца. Но, така или иначе, преди векове не им е хрумвало, че е възможно да има единодушна медицинска препоръка (от Световната здравна организация) бебетата да се хранят в първите 6 месеца само с кърма. Вероятно биха се изсмели, защото първите „лакомства“ за новородени, чиито майки са нямали кърма, или пък не са имали възможност да кърмят, още в най-крехка възраст, е било течна каша от брашно и вода, и краве мляко.

Кашата, в допълнение към протеина от млякото, действа като шамар за неукрепналата имунна система и на все още не добре развития черен дроб. Да не говорим за алергиите към глутен, за които историята упорито мълчи.

Но, както казват бабите, децата не трябва да стоят гладни!

detstrana.ru, адаптация Марина Атанасова