Как да се разделяме с детето без сълзи
Всяка раздяла на родителите с детето е голям стрес и за двете страни и няма значение дали детето е на 5 месеца или на 5 годинки.
Но все пак раздялата не бива да се възприема като семейна катастрофа, тъй като понякога е дори полезна – помага на хлапето да се научи на самостоятелност, а вас подготвя за момента, в който то ще порасне и ще ви остави – дори този ден да е далечен, настройвайте се правилно и се погрижете детето да изпитва приятни вълнения, докато ви няма.
Как да помогнем на детето преди раздялата
По возможност не тръгвайте внезапно, съветва detstrana.ru.
Много хора мислят, че малкото няма да усети момента, в който мама или тате излизат, затова трябва да го направят тайно – и тогава то ще преживее по-леко отсъствието им. А ако се налага да се прощават, то ще започне да плаче и да се разстрои.
В това има смисъл, разбира се. Психолозите обаче напомнят, че всички емоции трябва да бъдат преживявани, а не потискани и скривани, в противен случай ще „избият“ под формата на болести, неврози и други неприятни неща. Например да заеква, да дъвче завивките, да се напишква…
Затова го подгответе за факта, че ще трябва да напуснете дома за известно време. Колкото може по-рано говорете за това, че се налага да се разделите, дори да е за кратко – това не бива да става неочаквано за детето.
Обяснете му за защо и къде отивате, какво ще правите там – това ще помогне на детето да се примири с този факт и да се почувства в безопасност. Малките деца, които още не могат да осъзнаят смисъла на вашите думи, просто трябва да свикнат, затова излизайте за кратко, оставяйте детето с някого, а при връщането си непременно прегърнете, вземете на ръце и целунете – този ритуал дава на бебето да разбере, че отново е закриляно от мама илитатко.
Играйте на тръгване и връщане
Децата докъм 6-7 години можете да подготвите за раздялата не само с разговори, но и с игри на тръгване в командировка примерно. Измислете сюжет, в който плюшеното мече заминава, а зайчето го чака, пише му писма, гледа през прозореца и накрая се случва дългоочакваното завръщане и тяхната весела среща.
Или предложете на хлапето да изиграе ролята на пътешественик, като си вземе куфара, приготви го и отпътува в другата стая, а после се върне с подаръци и разкази за преживелиците си.
Не забравяйте подаръците!
Непосредствено преди деня на заминаването си напълнете джобовете му с въздушни целувки, които то може да получава винаги, когато му е тъжно, или му подарете интересен амулет, с който то да не се разделя, докато ви няма. Така ще имате ваша малка тайна, която прави чудеса!
Календар на стената е отлично решение
Отбележете на календара деня на вашето завръщане и кажете на детето да отбелязва и зачерква дните до тази крайна дата – само или с помощта на възрастен човек.
Така, освен на търпение, ще научи повече и за това как минава времето.
Важно: Не давайте воля на емоциите си, когато тръгвате. Малкото трябва да види, че вие сте спокойни, уверени в себе си и в него и няма причина за вълнения и тъга.
Как да помогнем на детето по време на раздялата
1. За да направите раздялата по-приятна, обещайте на детето си нещо хубаво, например, че като се върнете, ще му донесете приятна изненада от мястото, на което сте били, или че когато се върнете, ще отидете с него на театър или на цирк.
2. Непременно се свързвайте често със своето момченце или момиченце, докато отсъствате. Телефон, скайп – каквото изберете, важното е малкото да ви чува и още по-добре – вижда, за да не се чувства изоставено.
Ако се налага да изчезнете внезапно, докато детето спи, непременно му звъннете при събуждането му и обяснете защо е трябвало да тръгнете така, разкажете му с какво се занимавате и кога планирате да се върнете.
3. В свободното си време, дори само минутка да е, изпратете снимка или съобщение от там, където сте на неговия телефон или на телефона на човека, който го гледа.
4. Пощата не е отживелица, а спасение, когато раздялата е дълга -
пишете писма и картички, защото на детето ще му е изключително приятно да разглежда вашите послания, а по-големите деца ще изпитат удоволствие, докато ви отговарят и пращат своите писма до вас.
Хубаво ще бъде да изпратите не само писмо, но и малък подарък, дори да няма повод, за да чувства чедото ви, че мислите за него.
5. Понякога се налага някой от родителите да влезе в болница и колкото и да ви се струва, че ще му е неприятно, но е важно да разрешите на детето да посещава мама или тате. Когато знаеш, че любимият ти човек не е изчезал, а е жив и просто се намира на друго място, когато можеш да си поговориш с него и да подържиш ръката му, е по-лесно да се преживее раздялата.
6. Полезно е, когато възрастните, които остават с детето, играят с него на игри, имитиращи връзка със заминалите родители.
Може, например, с детето да напишат бележка, да я сложат в бутилка и да я пуснат по реката, за да доплува до тате, който се намира далеч. Или да дадат бележката на когтака, която да я занесе в болницата на мама.
Важно: Непременно се уговорете с роднините или гледачката, която остава с детето, какво да разказват на малкото за вашето отсъствие. Лъжите в този случай са недопустими, особено, ако са с цел манипулация („Ако се държиш лошо, мама няма да си дойде!“).
Големите са длъжни да обясняват на малките къде са родителите им, да ги ободряват и да осигуряват редовна връзка между тях.
Как да помогнете на себе си
Родителите, особено майките, преживяват раздялата по-тежко от детето и не могат да си намерят място от самообвинения, че за заминали и са го оставили – дори, когато съзнават ясно, че е абсолютно наложително да отсъстват. Ето няколко начина да се справите по-леко с тъжните мисли:
1. Носете в себе си снимка на детето, нещо, което то е направило или ви е подарило, за да чувствате близост и в раздялата.
2. Звънете му, пишете му, разменяйте си снимки, не се притеснявайте да се свързвате с него по всички възможни начини, не позволявайте меланхолията да ви завладее.
3. Планирайте дните си така, че да са пълни с работа, задачи и събития, заради които сте заминали, разказвайте на колегите и приятелите си за своето дете и неговите постигения, показвайте рисунките и снимките им.
4. Уговорете всекидневна връзка с детето с помощта на хората, които го гледат и когато си говорите с малкото, разкажете му за това, което правите и мислите, разпитвайте го за неговите преживявания.
Дори раздялата да е дълга, представете си колко ще е хубаво, когато се видите отново!
Адаптация: Марина Атанасова