И няколко забавни игри, с които да го мотивирате
Снимка: Getty
Детето седи, мрънка и отказва да се облече само. Когато родителите бързат, не го оставят да капризничи, а сами се залавят със задачата и му нахлузват набързо дрехите, за да не закъснеят за детската градина. На следваща сутрин е много вероятно картината да се повтори.
Замислете се защо се получава така.
4 причини детето да не иска да се облича само изброява педиатърът д-р Станислав Суханов.
Това е най-простото обяснение. Ако детето е още малко, все още не е готово да се облича самостоятелно. Става дума за 2-3-годишни хлапета, които не са развили и усъвършенствали това умение.
Ако обаче то е на 5 години и всяка сутрин се налага вие да го обличате, защото изведнъж сте се сетили „че е време да стане по-независимо“, положението е сериозно.
Тежките изисквания, които изведнъж се стоварват върху детето, може да провокират не само съпротива, но и чувство на безпокойство и съмнение в себе си. То може да избухне в сълзи, да се ядоса, да се скрие в тоалетната ... само и само да не се изправи пред това предизвикателство.
Въоръжете се с търпение, но не отстъпвайте. Не го обличайте вие, колкото и да бързате. Помагайте, насърчавайте .... и много го хвалете за всеки най-малък успех.
Лесно е да разберете, че детето отказва да се облече, защото му е скучно. Щом се приближите до него с купчина дрехи в ръце, то започва да бяга от вас. Има възможност да поиграете на „Кой ще се облече пръв“. Обявете му състезание.
Ако времето изтича, първо дайте предупреждение (точно след 10 минути излизаме от къщата), а след това започнете демонстративно да се приготвяте.
Друг начин да го накарате да се размърда е като казвате кратки стихчета или броите, докато то облича една след друга дрехите си.
Дете се забавлява и пробва обувките на мама и татко.
Дете плаче, докато майка му го облича. Снимка: Getty
Облеклото трябва да е удобно. Това е едно от най-важните изисквания. За две- и тригодишно ще бъде по-лесно да облече дрехи без копчета и ципове: тениска, пуловер, анцуг. За момиченцата – рокля.
Обувките е желателно да са с велкро.
Децата обичат удобни, меки дрехи, които не ги драскат, стискат и притесняват. И понеже непрекъснато тичат, клякат, мърдат, дрехите не бива да им пречат и да ограничават движенията им.
Ако в хода на играта шапката му непрекъснато пада и се налага да спре, за да я наглася, то подсъзнателно отчита това.
То запомня всички неудобства, свързани с облеклото , без да го осъзнава. По -късно може да откаже да се облече именно по тази причина.
Понякога отказът да напусна къщата може изобщо да не е свързан с обличането: ако не е спало добре през нощта, ако е било наказано, ако някоя любима играчка се е счупила, ако е на път да се разболее ....
В края на краищата, за да се облича едно дете, трябва да положи усилия, търпение, внимание. И то отказва, защото няма сили. А плачът е най-бързият начин за облекчаване на психическото напрежение.
Възрастният има контрол над вътрешното си състояние и настроение (той се облича и върши работата си, защото така трябва). Това не се случва с детето.
А колкото е по-малко, толкова по-силна е връзката му със собственото тяло и по-остри са реакциите му. Тоест на три или четири години (и дори на пет години) то не може да си каже: „Сега трябва да се приготвя, защото мама бърза“.
Как да постъпите? Вероятно почти всеки е изправен пред ситуация, когато закъснява, а детето трябва да се облече.
Отделете малко време, когато сте по-спокойна и му обяснете. Ако се е наложило вие на бързо да го облечете, за да излезете, му разкажете защо днес, вместо него вие сте го облекли. По изключение.
Необходими са много и детайлни обяснения, за да получи хлапето пълната картина на случващото се, а не отделни фрагменти. Говорете и обяснявайте.
Детето е по-спокойно и сговорчиво, когато родителят обяснява причинно-следствените връзки.
Момиченце си обува лачени обувки. Снимка: Getty
Играта е един от най-достъпните и любими начини за усвояване на нови умения от децата. Обличането не е изключение. Използвайте тези техники, за да предизвикате интереса на детето си към този скучен ежедневен процес.
„Улучи целта“. Може да има много опции: в деколтета, в ръкава, в крачола.
След като успее да нацели ръкава с ръката си, или провре глава в дупката на пуловера (или се заплете в него), му се усмихнете загадъчно. Приемайки правилата на играта, то гарантирано ще се опита да "спечели".
„Намери част от тялото“. Попитайте изненадано „къде са ръцете ни?“, възкликнете „Каква дълга шия!“
Помолете го да си протегне краката, за да „си поговорите“ с тях. Важното е да е забавно.
„Състезание“. Поставете два комплекта дрехи един до друг - детските и вашите собствени - и се обличайте едновременно.
"Модно шоу". Малките деца, момичета и момчета, обичат да пробват дрехите на родителите си. Обличането на неща за възрастни е не само по-лесно, но и по-интересно. Използвайте го!
"Предизвикателство". Поемете дъх, поклатете глава и сериозно кажете: „Е, определено няма да можеш да се справиш с този пуловер. Ще стане вероятно, когато пораснеш.“ Резултатът ще последва много бързо.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари