3 особено дразнещи навика на бабите

Бабите са истинско богатство, особено в периода, когато децата са малки и имате нужда от помощ постоянно.

Разбира се, говорим за онези баби, които се радват на своите внуци и обичат да се включват в отглеждането им. Защото историята познава и други, които по най-различни причини са свели срещите с малчуганите до веднъж годишно и то за 1 час, не повече.

В този случай обаче става дума за активните баби. И не просто активните, а свръхактивните, които понякога прекрачват границите и се случва да си повишите неприятно тон. А това не е приятно за нито една от страните, още повече за децата.

Кои са най-дразнещите навици на възрастните прародители и как най-леко и лесно да се справите с тях, без да влизате в конфликт или да си разваляте отношенията за дълго време.

Тъпченето на малкото постоянно със сладкиши е изключително нездравословен навик.

Снимка: Shutterstock

Нуждата от сладко

Проблем №1 в отношенията „младо семейство – баба“.

Вие не давате бонбони на малчугана, защото е вредно или защото просто така сте преценили, че е правилно. Бабата обаче тайно от вас пълни джобчетата му постоянно с вероятно най-неприятните и развалящи зъбките скърцащи или лепнещи бонбони.

Не стига това, но когато ѝ направите деликатна забележка, тя отговаря нещо от рода: „И на теб колко ти давах навремето, а нищо ти няма“.

Решение

Трудно може да обясните на малкото дете защо не бива да яде тези сладости. Нито пък може да преборите упоритостта на бабата, убедена в своята правота.

Вместо да водите излишни спорове, небрежно подхвърлете колко много харесва детето бисквитките или кекса, които тя прави. И как всеки път очаква да му донесе именно от тези домашни сладкиши.

По този начин ще я поласкаете приятно и едновременно с това ще ѝ дадете полезна алтернатива. Със сигурност домашните сладкиши са по-малко вредни от бонбоните.

Излишните подаръци

В началото ви е било приятно, когато бабата е изненадвала без повод внучето си с подарък. Но в един момент вече сте се чудили къде да приберете всичките онези досадни дреболии, често купени без никаква мисъл или съобразяване с възрастта или пола на детето, само защото тя е решила, че не трябва да идва с празни ръце.

А за огромните торби при повод – Коледа или рожден ден, напълнени с какви ли не играчки, купени от магазините за левче, защото така може да се наблегне на количеството, които доволно е изсипвала в средата на хола пред действително впечатленото дете, да не говорим.

Още при първата игра половината са се разпадали или давали дефект, което в известна степен ви е спестявало угризенията, изхвърляйки ги в кофата за боклук. Но другата половина са оставали и е трябвало да им търсите място в и без това претрупаната с играчки детска стая.

Решение

Прекаляването с играчки е проблем, който допускат и доста родители. Психолозите са категорични по въпроса – не количеството е важно за детето, а полезността на играчката за неговото развитие – от една страна, и общуването с хора – от друга.

Как обаче да убедите бабата, че малчуганът няма нужда от поредните 25 колички, защото вече си има 65778998900996 в стаята? Вместо ледения тон, който бихте могли да използвате, припомняйки си поредното неразумно стъпване върху една от всичките тези колички, сменете тактиката с по-успешна. Припомнете на бабата какви интересни игри или занимания е имало в миналото, които за жалост не помните или само сте чували, и колко много бихте искали детето да научи поне няколко от тях, вместо да играе с колички на пода в стаята.

Или ѝ предложете да донесе следващия път материали, за да научи детето на нещо творческо, което само тя умее. Отново става дума за деликатно ласкателство, което обаче ви спестява неприятните купчини играчки и в същото време може да е полезно на детето, защото така то действително ще научи нещо ново и интересно.

Постоянните наставления със сигурност дразнят младите родители.

Снимка: Shutterstock

Непоискани съвети и укори

Това е особено дразнещ навик, ако делите едно домакинство с някой от родителите – на съпруга или на съпругата.

Проблемът тук е и териториален. Бабата ще продължи да се държи като командир в дома, каквато роля е изпълнявала цял живот. И вие ще трябва да се примирявате с куп нейни изисквания, включително и по отношение на отглеждането и възпитанието на детето. Дали ще се примирявате е отделен въпрос, но поне в нейните очи така трябва да бъде. И точка по въпроса.

В подобна ситуация може да ви се случи всичко, за което преди раждането сте чели с насмешка – опити да бъде „осолено“ бебето, за да не се поти; захранване с домашна супичка далеч преди да му е дошло времето; хубаво омазване с мас от глава до пети; даване на малко вино, за да спре да плаче и понеже и на нея навремето са ѝ давали…

Изобщо изненади дебнат от всички посоки и трябва да си отваряте очите не на 4, а на 24, за да не ви се случи нещо от изброеното.

Опитите да обясните, че знаете как да си гледате бебето и то е ВАШЕТО бебе, са повод за скандал, сърдене, оплакване и изобщо разваляне на отношенията. А да се живее в подобна атмосфера, не е приятно.

Решение

Важно е прародителите не само да знаят основните правила, наложени от вас като семейство, но и да ги спазват. Което невинаги е лесно, да не кажем, че понякога е и невъзможно. Но винаги има начин. Отново ще трябва да прибегнете до ласкателствата и дипломацията.

Помислете добре за какво наистина може да се доверите на бабата. Нека да е нещо, което тя няма да надгради от себе си и то по неочакван за вас начин. Сами ще прецените къде тя действително може да помогне. А помощта, както казахме в този период, е богатство.

След това проведете небрежен разговор и я помолете горещо да се заеме точно с тази дейност, защото не виждате кой друг по-опитен от нея би могъл да го направи. Задължително наблегнете на нейния опит и вашето колебание. Това много ще ѝ хареса и тя не само с удоволствие ще се включи, но ще е готова и да се съобрази с някои ваши условия, предложени по същия дипломатичен начин.

Разбира се, далеч не всички баби се държат по този начин. Но е добре да сте подготвени, ако забележите тенденция към някой от тези навици.

Едно трябва да помните – не конфликтът, а разбирателството, решават проблемите. Така че следващият път, когато ви иде да тропнете с крак, замълчете деликатно и пристъпете към план Б.

Соня Димова