Предлагаме ви любопитно проучане, което може доста да ви изненада
Има неща, които звучат невероятно, но са факт за нашия мозък и мислене.
Снимка: Shutterstock
През годините учените успяха да разкрият много от мистериите и недостатъците на човешкия мозък, заровени дълбоко в нашата психика, пише BrightSide.
Именно поради тази причина днес ви подканваме на едно пътешествие във вашата собствена глава, което ще ви разкрие повече за начина, по който съзнанието функционира.
Имаме навика да гледаме на нашите спомени като кратки филми или видео клипове. Като на неща, които стоят на някой „рафт“ в мозъка - в безопасност и непроменими. Оказва се обаче, че спомените за минали събития се променят всеки път, когато решим да си ги припомним.
Тяхното съдържание е повлияно от изчерпване на паметта и от събития, настъпили в по-близкото минало. Например, нямате ясни спомени от всички хора, които са се присъединили към едно семейство преди няколко години, но тъй като вашата леля никога не пропуска подобни събития, умът ви в крайна сметка я включва в спомените - дори ако тя отсъства в този конкретен случай.
Чували ли сте за числото на Дънбар? Според психолозите и социолозите, които са го измислили, то показва максималният брой хора, с които човек може да поддържа близки връзки. Така че дори и да имате хиляди „приятели“ във Facebook, можете да поддържате смислена комуникация само с 50-200 от тях.
Представете си, че сте на летището и трябва да вземете багажа. След десет минути достигате до зоната за искане и незабавно събирате куфара си.
И сега, малко по-различна ситуация. Намирате пряк път и успявате да стигнете до въртележката на багажа само за две минути. След това оставите останалите осем минути, докато чакате куфара да се появи.
И в двата случая не ви необходими повече от десет минути, за да вземете багажа. Във втория сценарий обаче вероятно сте се чувствали по-нетърпеливи и недоволни. Това се дължи на факта, че нашият мозък не харесва да бъде празен и предпочита да остане зает вместо това. И за всяка завършена задача, той ни възнаграждава с допамина, хормона на щастието.
Изследванията показват, че нашият мозък не може да съхранява повече от 3-4 броя информация наведнъж. Освен това тази информация може да бъде запазена само за 20-30 секунди. След това, ние я забравяме, освен ако не си го припомняме отново и отново.
Например, вие шофирате и говорите по телефона (не правете това!). Лицето на другия край ви дава номер, но не можете да го напишете, затова опитате да го запомните. Вие повтаряте номера отново и отново, за да го запазите във вашата краткотрайна памет, докато не можете да го изключите и да го запишете.
Между другото, фактът, че намираме по-лесно да си спомним 3-4 броя информация наведнъж, обяснява защо толкова много неща се състоят от 3-4 цифри или линии. Това важи за номерата на телефонните и кредитни карти и дори към параграфа, който четете!
Мозъкът ни непрекъснато обработва информацията, получена от сетивните органи. Той анализира визуални образи и ги интерпретира в достъпна за нас форма. Например, причината, поради която можем бързо да четем текст, е фактът, че всъщност не го четем. Ние просто забелязваме първата и последната буква от всяка дума и интуитивно попълваме останалите, въз основа на наше минало преживяване.
Представете си, че работите, като изучавате важен документ. Изведнъж осъзнавате, че сте прочели едно и също изречение три пъти подред. Вместо да анализирате текста, умът ви се скита някъде.
Учени от Калифорнийския университет казват, че всеки ден прекарваме 30% от времето си да мечтаейки. Понякога (например, по време на дълги пътувания) този дял се увеличава до 70%, но няма нищо лошо в него. Изследванията показват, че хората, които обичат да се скитат в облаците, са по-креативни. Също така, те са по-добри в решаването проблемите и отърваване от стреса.
Чудили ли сте се защо хората винаги спират да гледат след пътнотранспортно произшествие? Въпреки че наблюдателите откриват, че гледката е изтощителна, те продължават да гледат.
Такова любопитство се задейства от нашия "древен мозък" - част, отговорна за оцеляването. Нейната функция е непрекъснато да сканира околната среда, поставяйки (и отговаряйки) на 3 въпроса: "Мога ли да ям това? Мога ли да правя секс с това? Мога ли да бъда убит от това? "Храната, сексът и опасността са все още нещата, които са от основно значение за това, да останем живи, затова не можем да не им обръщаме внимание.
В скорошно проучване учените поставят две маси в супермаркет. На първата има 6 вида конфитюр, докато на втората - 24. В резултат на това 60 процента от посетителите са се спрели да пробват стоката на втората маса, но когато е дошло време да си купят нещо, първата се е оказала 4 пъти по-популярна.
Защо това се случва? Както вече знаем, нашият мозък може да се фокусира въру 3-4 неща едновременно. Следователно взимането на финалното решение е по-лесно, когато имаме ограничен брой възможности (наприме 6 вида конфитюр).
Въпреки това сънзанието ни копнее постоянно за разнообразие. Обичаме да разглеждаме голямо разнообразие от продукти. Ето защо е по-вероятно да се спрем над масата, на която има 24 типа конфитюри, въпреки че най-накрая най-вероятно ще си купим познатата марка, която винаги си взимаме.
Бихме искали да вярваме, че всички наши действия са резултат от внимателно планиране, но в действителност 60-80% от нашите ежедневни решения се вземат подсъзнателно. Ние не мислим да правим тези неща, просто ги правим.
Всяка секунда нашият мозък получава милиони единици данни. За да се предотврати прекалено изтощаване, част от работата се предава на подсъзнанието. Натискането на клавишите, изключването на светлините, затварянето на входната врата – извършваме такива действия автоматично, без да мислим.
За съжаление това често ни кара да се съмняваме в себе си. Така например пристигаме в офиса и изведнъжм започваме да се чудим дали сме изключили ютията или не.
Проучванията показват, че можем да изпълняваме само една когнитивна дейност наведнъж. Опитайте се да говорите и да четете едновременно. Или пък да напишете писмо, докато междувременно слушате аудиокнига. Най-вероятно нищо няма да се получи – мозъкът ни просто не може да се съсредоточи върху две задачи едновременно.
Въпреки това съществуват и изключения. Ако втората дейност е чисто физическа и автоматична (например нещо, което извършваме ежедневно), тогава е съчетаването и на двете задачи е възможно. Например ходене и говорене по телефона. Но дори и тогава има шанс да изпуснете нишката на разговора.
За бебето в утробата е полезно, когато не само мама, а и цялото семейство си говорят с него.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари