Следите остават… Спомени на големия актьор от биографичната му книга
Стефан Данаилов на 14 години (вдясно) в кадър от филма "Следите остават"
Снимки: "Книгомания"
Обичаният български актьор Стефан Данаилов зарадва почитателите си с издаването на биографичната си книга "Романът на моя живот" по повод 75-я си рожден ден преди месец, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев.
В нея Данаилов споделя честно, открито и с немалко хумор различни случки от живота си, като акцент, разбира се, са многобройните участия и роли във филми и театрални постановки. „Много от историите, разказвани за мен през годините, са по-различни от истината, която стои зад тях. Някои са ме белязали, други съм забравил. Може да звучи като клише, но мисля, че съм успешен човек“, споделя известният актьор.
Но какъв е бил Стефан Данаилов като дете? Какво си спомня за детските си години и за София от миналото, можем да прочетем още от първите страници от „Романът на моя живот“ (Книгомания).
Интересно е да научим, че макар днес Стефан Данаилов да е известен с прозвището си Ламбо или Ламби, което идва от името на баща му, като дете е наричан Стьопа.
За пръв път се впечатлява от сценичното изкуство, гледайки операта „Княз Игор“ в Народния театър – изкарват жив кон на сцената и целият спектакъл се запечатва завинаги в ума на бъдещия актьор.
Тъй като семейството е с афинитет към музиката, ходенето на опера е традиция, а майката Евдокия изпълнява стари градски песни, Стефан започва да ходи на уроци по акордеон и тромпет.
Бащата Ламбо Данаилов, майката Евдокия и сестрата Росица, снимки: личен архив на актьора
„Само след пет урока приключих безславно с музиката – споделя шеговито той. – Предпочитан театър за мен бяха улицата, махленските побоища, футболните страсти.“
От детските книги, макар да не обичал много четенето, спомен му оставят приказките на Братя Грим. Четял ги, докато боледувал от нефрит на 6 години. В една от историите героят слизал в мазето да си наточи халба бира и да си пече наденички. А заради болестта по това време „на мен ми даваха само варен ориз и картофи“.
В ученическите години прякорът на Стефан Данаилов е Щъркела, тъй като израства слабоват и висок. Макар да сменя няколко училища, тъй като не е от най-прилежните ученици, помни първия ден в новото училище „Васил Априлов“.
Отива със сив костюм – веднага го набиват в голямото междучасие. После се сприятелява с всички и (продължава на следващата страница)
„повежда тайфата“. Най-слаб предмет му е математиката, признава актьорът, „Бях гола вода!“ Причината е, че до четвърти клас получава само петици и шестици, но в пети се оказва, че знае таблицата за умножение само до пет.
Актьорският талант се проявява още в детските години, разказват страниците на „Романът на моя живот“: когато майката посяга да го бие, „бях истински дявол. Ако ме удареше, почвах да рева, да охкам, да се държа за кръста“.
Първата роля във филм идва, когато Стефан Данаилов е на 14 години. Заради участието си в „Следите остават“ получава и разрешително да носи по-дълга коса. Ето как точно се случва прохождането в киното, разказно от първо лице:
„Интересна е историята как ме откриха за филма „Следите остават“. Един ден в училището ни дойдоха някакви хора. Аз бях вече в горните класове. Огледаха ни, после станаха и си отидоха. Мина известно време и ме повикаха да се явя в телевизията на „Сан Стефано“. Направиха ми някаква снимка.
Вечерта сестра ми Роси каза: „Онзи ден видях един мой колега от Академията, асистент-режисьор. Той ме попита дали имам по-малък брат или сестра на 12–13 години, че му трябвали за един филм. Разказах му за теб, колко си талантлив“. Отговорих ѝ учудено: „Абе, какво ми е талантливото?“.
След време отново ме потърсиха от телевизията и накрая ме взеха да играя Веско. Първата ми роля в киното. Пробваха ме и за главния герой, но той трябваше да е по-голям. Така попаднах в „Следите остават“. За пръв и последен път се снимах във филм с ходатайство.“
Луксозното издание с твърди корици и с над 160 снимки припомня от първо лице редица срещи с лидери от далечното и близкото минало, шеги от снимачните площадки, общуването със студентите в НАТФИЗ, отношението към жените на популярната кинозвезда.
„Романът на моя живот“ оглави класациите за най-търсени заглавия в края на 2017-а.
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари