Растейки, ще се научиш как да го вземеш в шепа и да го поставиш в протегнатите срещу теб ръце, въпреки че повечето пъти ще ти го връщат нащърбено и наранено
Илюстрация: Shutterstock
- Мамо, сърчицето ни винаги ли стои на едно и също място?… Или понякога се мести?
– Не, мило мое, не се мести. Винаги стои от ляво…
До деня, в който не пораснеш. Тогава ще разбереш, че то живее на хиляди места, но без да се мести… Да… наистина то живее навсякъде. Застава като буца в гърлото ти, когато се развълнуваш, или започва да пърха в стомаха ти като пеперуда, когато се страхуваш… Има моменти, когато толкова силно започва да бие, че ти се струва, че ей сега ще излезе навън и ще избяга. Друг път пък разменя мястото си с ума.
Растейки, ще се научиш как да го вземеш в шепа и да го поставиш в протегнатите срещу теб ръце, въпреки че повечето пъти ще ти го връщат нащърбено и наранено. Но това не трябва да те натъжава. Така или иначе то ще си е твоето и ще е все така прекрасно… А може би още по–силно отпреди. Само че всичко това ще го разбереш след много, много време… Ще има дни, в които ще смяташ, че вече нямаш сърце, че си го изгубил някъде по прашния път.
Ще се опиташ да го потърсиш в спомените
В мириса на въздуха, в погледа на някой случаен минувач, в старите джобове на окъсаното си палто, между нотите на следващата песен. Тогава ще настъпи нов ден от календара. Един малко по–различен ден, малко по–специален, малко по–важен. В този ден ще откриеш истината. Онази грозна и груба истина, че на този свят всички хора се раждат със сърца, но, за съжаление, малцина ги притежават наистина.
Автор: Ния Петкова, Обекти Бг
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари