5 очевидно безвредни поведения, които трябва да се научим да разпознаваме и коригираме при най-малките
Снимка: Shutterstock
Когато първото дете се роди в семейството, повечето родители са объркани и се учат в движение как да се държат с него, как да го възпитават, кое е правилно и кое трябва на всяка цена да поправят в държането му.
В хода на това взаимно обучение се случват и грешки. Няма нищо страшно в тях, защото те обикновено водят до последваща корекция на поведението.
В крайна сметка най-важна е целта. А тя, за почти всички родители, е да възпитат добро и отговорно дете, което да уважава останалите и да върви напред в живота. Кой не би искал това?
На теория нещата са прости и лесни. На практика обаче се оказва, че се изправяме пред куп трудности, които понякога не успяваме да преодолеем. Според специалистите грешката е в самите нас – не е трябвало да премълчаваме или отстъпваме пред някои неща, които са ни се стрували безвредни или нормални, когато детето е било малко.
Ето какво е важно да се научим да разпознаваме и коригираме в поведението на най-малките, ако искаме те да израснат такива, каквито си ги представяме в мечтите си.
Снимка: Shutterstock
1. Ако децата проявяват неуважение
Начините за управление на взаимоотношенията с другите са основен ключ към разбирането какви възрастни ще бъдат нашите деца.
Ако те не уважават своите връстници или възрастните си роднини, това формира основите и за бъдещото им отношение към хората в живота им. И то определено не работи за тях и надали ще им бъде от помощ.
Не е „нормално“ децата да опитват да се налагат и ако забележите подобно поведение, трябва незабавно да вземете мерки и да го коригирате в правилната посока.
Не става дума да ги правите зависими или послушни (тоест с наведена глава), а да ги възпитате да бъдат толерантни и да уважават другите.
2. Когато не приемат грешки или упреци
За детето е много важно да се научи да използва като урок своите грешки и да не прави трагедия, ако се случи да сбърка в нещо или получи порицание. Ако то съумее да осъзнае всичко това и го превърне в навик, ще постави една от важните основи в своето бъдеще. А именно – изграждането на осъзнато и пълноценно самочувствие.
Задачата на родителите е ако забележат, че детето греши и му направят забележка, а то отвърне със сърдене или тръшкане, да не отстъпват и да не допускат компромис от своя страна, а да затвърдят мнението си, че това е неправилно.
Така детето ще се научи да осъзнава и преценява поведението си, ще знае своята стойност и къде наистина тежи на мястото си, ще расте уверено и ще взема правилните решения, използвайки градивно критиките.
3. Ако се налага прекалено често в игрите
Това е първата стъпка към насилието, твърдят специалистите. И тя трябва да бъде спряна навреме, да бъде обяснено на детето кое поведение е коректно спрямо връстниците му и кое не бива да допуска, ако иска да има приятели. Това не означава, че то трябва да отстъпва за абсолютно всичко, но и не бива да се налага на всяка цена.
Така то няма да стане един ден голям лидер, не се залъгвайте напразно. Добрите лидери уважават хората, с които работят, а не ги стъпкват.
Когато детето е малко и ако това се случва по време на игра, много родители са склонни да си затворят очите или да подминат подобно поведение. На езика на децата обаче това е насилие и когато се превърне в ежедневие, то много лесно става удобен модел за общуване и занапред.
Снимка: Shutterstock
4. Когато иска нещо
Един по-особен аспект от детското поведение. Първата фаза е задаването на много въпроси, от които понякога започва да ви боли глава. В този случай детето иска отговор.
В следващия етап то започва да иска и конкретни материални или нематериални неща, а когато не получи своето, реагира остро. Истерията и тръшкането настъпват точно в тази фаза.
Тук специалистите обаче се спират не на начините да бъде преодолян даден каприз, а на научаването на децата да искат правилно. Това също е важно и то може да помогне много и за разрешаване на истеричните моменти.
Родителите трябва да обяснят на детето, че искането трябва да бъде поднесено с нужното уважение и също така да ги подготвят, че всяко искане има две опции – да бъде прието или отхвърлено. Когато децата са наясно с всичко това, те биха реагирали много по-спокойно.
5. Да работим за тяхната съпричастност
Ключът и в този смисъл е уважението. Ако едно дете не тормози своите връстници и се научи да не излиза извън определени граници, то ще може да ги разбере и следователно да не ги преживява като „антагонисти“, с които да се бие и тормози.
Това се отнася и за отношенията му с родителите, възрастните роднини и учителите. Те могат да бъдат насочени в правилната посока, за да се превърне и общуването в оптимално за всички.
Да, това е трудно постижимо в ежедневието. Но стъпка по стъпка може да започнете да го прилагате, докато в един момент се превърне в нещо естествено за детето. Няма невъзможни неща, стига да има желание.
По материали от Qurioctopus
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари