За него повишаването на гласа на родителите означава не критика, а неуважение
Снимка: Shutterstock
Повишаването на гласа е вредно и кара родителите да се чувстват неадекватни. Освен това не носи полза, особено по отношение на дългосрочното възпитание.
Според специалистите, по време на крещене от страна на родителите, детето всъщност изпитва силна болка – както физическа, така и емоционална. И не възприема казаното като критика, а като неуважение, което е изключително вредно за развитието му като личност.
Ето какво съветва в такива ситуации Алесия Салвини, треньор и основател на FamilyCoach Монтесори.
Снимка: Shutterstock
Родителите също трябва да пораснат
Не само детето, а и родителите трябва да работят над своето развитие. Невъзможността да се контролират реакциите е човешко, но това може да бъде преодоляно. Факт е, че след всяко повишаване на тона, като родители изпитваме чувство на неадекватност и съвестта започва да ни гризе, че сме наранили детето. Да, наистина то се чувства наранено, и основният виновник са думите на възрастните, казани с тон, който не би трябвало да чува.
„Когато говорим за растежа на детето, означава да поставим и себе си на същото ниво. Изходната точка е наблюдение на детето и адаптиране спрямо неговите потребности. За да се случи това обаче предразсъдъците и предубежденията, че като възрастни знаем повече и ни е позволено всичко, трябва да бъдат оставени настрана“, обяснява Салвини.
Това всъщност не е толкова трудно постижимо, колкото вероятно изглежда на пръв поглед. Достатъчно е родителите да проявят повече внимание към детето, да го разпитват за чувствата му, да се вгледат в поведението и емоциите му. И решенията на проблемите ще се появят сами. Иначе се получава въртене в омагьосан кръг.
По-добра комуникация
Когато мама или татко губят търпение и повишат гласа си, посланието е просто: контролирането на негативните стимули (гняв и разочарование) е невъзможно. И се случва точно обратното на онова, което бихме искали да предадем.
Рискът е да се възприеме отношението, известно като „научена безпомощност“, което в някои случаи може да доведе до тревожност, депресия и трудности при овладяването на фрустрацията от детството.
За мозъка емоциите са много важни, а придобиването на навика да ги етикетира и вербализира, е още по-важно за детето.
Освободете се от стереотипите
Обсъждането на даден проблем, без атакуване или конфронтация, а по конструктивен начин, изглежда трудно. Но в това се крие голямото предизвикателство. Чрез примера, който давате днес на детето, то ще знае как да реагира утре или като зрял човек.
„Родителите, които са склонни да крещят, може би са попили този навик от своите родители. Това е и най-често срещаното обяснение“, казва Алесия Салвини.
Според нея освобождаването от този вреден навик, който носим в себе си от детството, не е лесно. Но може да се стигне до разрешаване на проблема, стига самите родители да отворят очи за него и да опитат да изчистят наложените навици и стереотипи от своето минало. Да, никак няма да е лесно, но ако от това зависи бъдещето на детето, става възможно за осъзнаване. А веднъж осъзнато, вече е по-лесно разрешимо.
Наблюдавайте преди всичко
Според Мария Монтесори отношенията между родител и дете трябва да се основават на доверие, уважение и свобода на избора.
„Ако имаме впечатлението, че детето не ни слуша или се държи по начин, който не одобряваме, първо трябва да потърсим причините, довели до това разминаване. И не в него, а в самите нас“, казва Салвини.
Във фазата на експериментиране и любознателност например, ако детето расте в дом, в който му е забранено да докосва предметите и за всеки подобен опит получава забележка или упрек, то ще натрупа чувство на разочарование и неудовлетвореност, което ще се прояви в по-късна възраст.
А това може да доведе до трудни за преодоляване позиции, които да изправят родител срещу дете, особено в периода на юношеството. Затова не бъдете прекалено строги, а по-скоро наблюдателни, за да знаете коя е най-точната реакция във всяка ситуация.
Снимка: Shutterstock
Уважаване на самостоятелността
Няма правилен или грешен избор в това, което правите, има избор, който кара да се чувстваме повече или по-малко добре и от нас зависи да се опитаме да намерим правилното решение.
Важното е в основата на всичко да стои уважението и разбирането. „Винаги трябва да мислим за причините за кризата и да действаме по съответния начин. Ако детето не иска да бъде преобличано, това може да означава, че то се нуждае от повече самостоятелност. Просто му я дайте, а не му крещете“, съветва Алесия Салвини.
Друг много често срещан критичен момент, е сутрин, когато закъснявате, да повишите глас, защото сте изправени пред почти фатални обстоятелства. В този случай помага, ако просто преосмислите времето и станете 10 минути по-рано. Така закъснениет няма да ви притиска и няма да стигнете до вредните крясъци.
И бъдете готови винаги да предложите избор, вместо да налагате вето. Ветото е вашата позиция по даден въпрос, а възможността за избор показва дипломатичност. И така избягвате кризисните моменти.
Отражение на вашата емпатия
Каквато и да е ситуацията или подходът, съпричастността винаги работи. „Децата са отражение на родителите си. Ако детето има отношение, което не ви харесва, най-добре е да се погледнете в огледалото и да промените своя подход, а не да му налагате неща, които не разбира или не желае да приеме. Детето няма да промени отношението си, ако ние продължаваме по стария начин и със старите нагласи към него“, смята специалистът.
По материали от Giovani Genitori
Чрез игра с детето може да бъдете полезни и за някои важни умения за неговото развитие.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари