Или как да реагираме най-правилно, когато детето се разплаче за играчка в магазина
Снимка: Shutterstock
Надали има родител, който да не е минавал през такава ситуация.
И изобщо не е преувеличено като я наричаме критична, защото всички знаем как малчуганът умее да реве силно и драматично, привличайки вниманието на поне половината клиенти върху себе си.
Успокоението, че в момента привлекателните магазини, пълни с играчки от пода до тавана, са временно затворени, за съжаление не помага. Защото играчки има и в хранителните супермаркети.
А колкото и да се стремим да не пазаруваме с малкото дете, все някога се оказваме в положение, когато няма на кого да го оставим и по принуда правим това с него.
Ето две полезни решения, които са съвсем простички, но доказано полезни именно в такава ситуация.
Решение №1
Стратегическо планиране
В този случай просто трябва да „обездвижите“ детето, за да не се налага да го гоните из магазина и да връщате обратно по местата, взетите от него играчки или други продукти.
Всички деца обичат да се возят в количката за пазаруване. Почти сигурно е, че вашето не прави изключение.
Така че смело го слагайте в нея, на мястото, предназначено за деца, а не там, където се поставят продуктите (не е хигиенично).
След което минете по мислено начертания си път в магазина, който задължително не минава покрай щандовете с играчки, бонбони и други изкушения.
Решение №2
Забавна игра
Може да ангажирате вниманието на малчугана с игра, която на финала ще му донесе награда, ако успее да се справи с поставените задачи.
Играта е много лесна. Предварително му прочитате списъка за пазаруване и неговата задача е да открие къде се крият продуктите, които трябва да купите. Насочвайте и помагайте на детето, докато ги търси, ако има нужда.
Като го ангажирате с нещо, което трябва да прави в магазина, то ще се концентрира върху играта и опасността от нежелани реакции силно намалява.
А подаръкът на финала може да е плодово кисело мляко или крем карамел – тоест нещо, което не е съвсем вредно и в същото време за детето е лакомство.
Соня Димова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари