Дзен стратегии за родители на тийнейджъри

Затръшнати врати, внезапни промени в настроението, бунт, апатия - това са само част от признаците, че детето ви е с единия и даже с двата крака в юношеството. Да преживееш тийнейджърските години си е изпитание за нервите на родителите, няма какво да се лъжем. А само си представете, ако имате две деца в такава възраст. За три дори няма да споменавам, защото три тийнейджъра накуп си е равносилно на погром – физически и психически.

Спокойно, ситуацията пак може да е под контрол! Трябват ви само правилен подход и някои фини стратегии, които ще ви помогнат да се измъкнете невредими от създалото се военно положение в дома ви. В крайна сметка всички сме били тийнейджъри и сме останали живи. Че даже сме станали хора. Така че няма нищо непреодолимо, само трябва да направите периода по-поносим и за двете страни.

Вече започва по-рано

Уви, юношеството в днешно време стартира на около 11-годишна възраст, сочат статистиките. След бебешкия и детски пубертет, вие внезапно се сблъсквате и то челно с Пубертета. Истинският! Който ви кара да гледате на онези първите с умиление и насмешка. Сега, нека бъдем честни – има родители, които случват на тихи и прилежни тийнове, и дори не разбират, че детето им е преживяло тази фаза от растежа. Но това са изключенията. Останалите изглеждат точно като намусената ви дъщеря или разбунтувалия се син в хола, които гледат лошо и отговарят едносрично на всеки ваш въпрос и поглед – най-често с „Не!“ или „Какво!“.

Основният проблем в тази възраст са преекспонираните емоции, менящи се настроения и странни състояния, които преминават през тийнейджъра като торнадо и ви оставят неподготвени, ужасени и често безпомощни. Бунт, недоволство, апатия са само част от екстрите, които вървят с юношеството. Няма правила, които да важат за всички и да дават зелена светлина към изхода, но пък има едно нещо, което може да ви бъде много полезно точно сега. Припомнете си онова чувство за самоирония, което ви е помагало да излезете сухи от много ситуации. Е, и с тийнейджърите ще сработи. Никога не се отнасяйте прекалено сериозно към драматизма на главните актьори в театъра, но и не подценявайте техните емоции, страхове и надежди. Бъдете до тях – по възможност невидими, защото ако ви виждат, много ще се ядосат. Но пък при нужда, ще знаят, че могат да разчитат на вас винаги.

Снимка: Shutterstock

Да живее диалогът

Той помага в поне 50% от случаите, но не става изведнъж. Нужно е време, за да успеете да разговаряте като нормални хора. Тогава може тайно да се поздравите, че първата стена е срутена. За да има диалог между родителите и детето, трябва първо да се създаде подходящата за целта атмосфера. И това вече зависи от вас, не от тийнейджъра. Той трябва да почувства, че му се доверявате, за да ви отвърне със същото. Ясно е, че между вас ще прехвърчат искри и ще има не една и две затръшнати врати, но ако подходите с нужното търпение и разбиране, бавно нещата ще потръгнат.

Това е ключов момент в този период, предупреждават психолозите. Не падайте на нивото на тийна и не драматизирайте излишно нещата. Един или двама главни актьори стигат. И забравете за режима „разпит“, който е враг №1 на диалога. Дори да ви е трудно да устоите пред инатливото мълчание на детето, не наливайте масло в огъня и не отвръщайте с гневни думи и обвинения.

Помнете, че за всяко дете най-важно е да знае, че може да лети, но също така и да има гнездо, в което да се върне. Когато разговаряте, дори в началото да е под формата на монолог, опитайте да му внушите, че вие винаги ще сте там и на разположение. Рано или късно, тийнът ще пожелае да говори.

Бунтът срещу правилата

Една от болните теми на юношеството е бунтът срещу правилата. В този период, освен в редките изключения, тийнът изпитва нужда да се разграничи от всичко писано и неписано, изправя се с апломб срещу правилата и опитва да се налага в семейството.

Някои родители в такива случаи дават безкрайна свобода, други налагат рестрикции. Правилното поведение е някъде по средата, твърдят експертите. Колкото повече опитвате да вкарате в правия път (според своите представи) детето, толкова по-силно и открито то ще ви провокира. Прекалената свободия също не е добър вариант, тъй като действа объркващо.

Според психолозите е важно да се установят основните правила и ценности – като ненасилие, уважение към другите, толерантност към различните, добро образование, чувство за отговорност. Със сигурност понякога ще ви е трудно да се преборите или обясните нещо, но с цената на някои допустими компромиси, може да се справите и с това

Уважавайте личния му живот

Може би ви се е искало тайно да надникнете в чата на детето, за да видите с кого и какво говори. В никакъв случай не го правете! Това е първата стъпка към загубата на доверие помежду ви. А загубеното доверие трудно се възстановява. Спомнете си колко неприятно сте се почувствали, когато майка ви е размахала пред очите ви тайния ви дневник, в който сте описали първата си целувка с момче или колко силно сте влюбени в съученика Х.

Ако успеете да изградите диалог, в определен момент тийнейджърът ще започне да ви се доверява и ще сподели с вас, ако нещо го притеснява. Важно е да му обясните важните правила за употреба на социалните мрежи: никакво доверие на непознати, никакви лични данни и снимки.

Снимка: Shutterstock

Бъдете единни

Юношеството на децата е по-управляемо, ако двойката остане единна - както по отношение на образованието, така и в преодоляването на неизбежните драматични моменти, твърдят психолозите. Ролята на доброто и лошото ченге не е подходяща за тази възраст, защото тийнейджърът лесно усеща как може да използва това в своя полза. И не само няма ефект, а има опасност да наруши равновесието, увеличавайки недоверието на детето към единия родител, за сметка на другия, който му позволява всичко и се съгласява с всяка негова дума.

В тази фаза от растежа трябва да бъдете винаги на едно мнение по всички въпроси, които засягат детето. И не се уточнявайте пред него кое е правилно и кое не. Ако имате нещо за изглаждане, направете го на четири очи.

И бъдете винаги на линия, ако тийнейджърът има нужда не само от единия родител, а и от двамата – дори като мълчаливо присъствие. Организирайте си ваши вечери или преживявания, които да ви сближават – така изграждате доверие и си помагате взаимно в този труден период. Който рано или късно свършва – повтаряйте си го наум, докато търпеливо се изправяте пред поредната буря.

Соня Димова