7 правилни изречения, когато общувате с децата

Понякога правилното изречение е достатъчно, за да ви обърнат децата внимание. А друг път говорите, говорите, говорите, но сякаш думите ви потъват в бездънна яма.

Има ли начин децата да чуват онова, което казвате? И не само! Да го чуват и евентуално да изпълняват нещата, които искате от тях.

Това всъщност е напълно възможно. Само трябва да се научите да използвате правилните изречения, когато общувате с тях.

Ето няколко родителски хитрини, които ще ви помогнат да направите това по-най-лекия и приятен и за двете страни начин. Измислила ги е Барбара Роули от популярния американски сайт parenting.com.

Снимка: Shutterstock

1. Шум и крясъци, които ви изправят на нокти

Крещене, дране с цяло гърло за какво ли не, шумни игри… това е част от ежедневието на една майка, независимо от броя на децата. Колкото повече са те обаче, толкова по-шумно става, гласи неписаното правило.

Как да оцелеете в такава ситуация, без да не се разкрещите и вие? Може би тайно се самосъжалявате, че не ви се е паднало тихо и кротко дете като на братовчедка ви, но пък и не сте съвсем уверени дали тя казва истината, докато го хвали всеки път, щом решите да ѝ се оплачете.

Истината е, че има моменти, когато шумът от детските игри наистина става непоносим и трудно може да се издържи. Безполезно е обаче да  забранявате на малчуганите да шумят или да ги наказвате.

Правилната реакция е да предложите избор. Вместо да им се карате, просто предложете да отидат в другата стая, където могат да шумят колкото си искат. Когато имат алтернатива, децата са по-склонни да се вслушат в предложението ви. Така че правилното изречение в този случай е: „Може да вдигате шум, но някъде другаде“.

2. „Купи ми гооооо!“

Познато ли ви е? Най-грешната възможна стратегия е да действате със сила, викове, заплахи и наказания. Така абсолютно нищо няма да постигнете, най-много да нажежите обстановката.

Ваше право е да приемете или отхвърлите искането на детето. Но то трябва да знае, че вашето решение не подлежи на коментар или преговори. Щом сте казали: „Не!“, това означава именно отказ, а не нещо друго.

Също така е добре отговорът „Да“ да не се появява всеки път, щом детето извиси глас, защото така много лесно ще свикне и ще започне ловко да ви манипулира.

Има обаче опасност то да продължи да протестира, така че от вас зависи да проявите твърдост и търпение. Тайната хитрина тук е да смените темата. Когато то ревне: „Купи ми гооооо!“, вие го попитайте: „А имаш ли пари?“ След което може веднага да започнете да му разказвате нещо интересно за парите – какви са били първите пари, как някои продукти в миналото са стрували много, а днес са стотинки, по какъв начин се изкарват парите и т.н.

3. „Дай ми чантата“

Съвсем просто е - трябва да заявите своето неразбиране, когато децата ви заповядат да направите нещо (а не ви молят учтиво) или когато крещят и хленчат по начин, който не ви харесва.

Вместо да правите забележка и да подхващате дълга тирада за това как вие сами всичко сте правили на тяхната възраст, по-добре им кажете „Хайде да опиташ още веднъж, но любезно и с думичката „Моля“. Убедена съм, че можеш“.

Но го кажете почти шепнешком, за да приковете неговото внимание и да го накарате да се съсредоточи върху думите ви.

4. Детето се оплаква, че му е скучно

Неминуемо ще ви се случи и това. Проблемът е, че детето очаква в такъв момент вие да го забавлявате. Не, че не можете, но за него е по-добре да му предложите вариант, който му носи определени ползи.

Правилното изречение в такава ситуация е: „Невъзможно! Скуката не съществува. Това е просто липса на въображение“. След което му избройте поне три идеи, които би могло да прави.

Може и да му организирате началото на игра, която да задържи вниманието му за дълго време. Целта е да го накарате да се замисли как да развие играта, за да стане тя по-интересна. Идеята е не да му давате готови решения, а само стимул, който да го провокира да използва въображението си.

5. Малчуганът реве и настоява да стои до вас или да дойде с вас

Опитвате да приготвите вечеря, но постоянно някой идва от детската стая и ви дърпа за дрехата, настоявайки да му обърнете внимание. Или пък тръгвате за работа, а детето се вкопчва в крака ви и не ви пуска.

Запазете спокойствие и го изненадайте с предложение. „Искаш да стоиш с мен в кухнята? Добре! Но в такъв случай ще трябва да ми помагаш в готвенето. Ако не искаш, може да поиграеш в стаята си и когато съм готова ще дойда“.

Така детето получава възможност за избор и то остава с усещането, че контролира ситуацията. И между другото, ако избере да ви помогне, изобщо не е лоша идея, защото така може да научи много нови неща.

Снимка: Shutterstock

6. „Няма да си лягам сега пък!“

Няма никакъв смисъл да заемате поза на буквата Ф, нито да обяснявате на таткото колко лошо е това и как синът му се е метнал на него, още по-малко – да налагате наказания или вдигате скандал.

Лягането вечер може да се случи и по далеч по-лесен и приятен начин. Може да му отговорите: „А? Кога стана 9 часа? Знаеш ли, че Министерството на труда е издало заповед след 9 часа майките и бащите да не правят абсолютно нищо. Нямаме право да си играем с теб сега, нито да гледаме телевизия заедно. Май и ние ще трябва да си лягаме“. Всичко това придружено с голяма прозявка.

Най-добре е да не обявявате точен час за лягане, защото сам по себе си той настройва детето да прояви упоритост и да се опълчи, просто за спорта. Но ако няма алтернативи за вечерното време, то постепенно ще привикне да си ляга в един и същи час.

Това правило работи, защото не казвате какво да прави, а предлагате вариант.

7. Случайно парчето торта на сестра му се е оказало малко по-голямо от неговото и назрява голямо сърдене

Може да се случи и в това няма нищо страшно. Въпросът е да обясните на детето, че никой не е застрахован в живота от такива случайности. И това не е непременно несправедливост, а просто произволно стечение на обстоятелствата.

След което да му посочите, че неговата картонена чашка пък се е случила по-шарена от тази на сестра му.

Кажете му: „Животът е шарен – днес може ти да имаш нещо, утре аз, после пак ти“. Така не само успокоявате детето, но и му помагате да разбере важен урок, който ще му бъде много полезен в живота.

По материали от Nostro figlio