Дори и той да не е прав
Илюстрация: Shutterstock
Понякога е много важно да дадете избор на тийнейджъра, дори да ви се струва (както и дори действително да е така), че той не е прав. За моментите, в които е добре да оставите думата на подрастващото хлапе, разказва психологът, конфликтолог и ръководител на Центъра за регулиране на социални конфликти в Русия, Олег Иванов.
Отношенията между родителите и тийнейджъра често са доста сложни. Едните не разбират защо тихото и спокойно дете се е превърнало в мрачно, мразещо всички създание, а пък други мечтаят да се отърват от родителския контрол, защото детето вече е голямо.
В един момент се случва това, че децата и родителите говорят на различни езици. Децата се обиждат, че родителите се интересуват само от оценките им в училище и съвсем не се занимават с техните проблеми. А родителите не знаят как да повлияят на детето - защо в стаята му е такъв бардак, защо само нагрубява, когато говори, и принципно нищо не иска да прави?!
Работата е в това, че за родителите детето винаги е дете, без значение на колко е години. Което означава, че родителят знае „по-добре“ как то да живее, с кого да общува и какво да си облече. И то е задължено да слуша и да не спори до момента, докато живее с родителите под един покрив. Това е свързано с факта, че в съвременното общество се удължава периода на детството.
По-рано, например, 14-годишният юноша вече е чирак някъде и носи вкъщи заработената надница. Или работи наравно с родителите, докато събира сеното от полето, че да си заслужи хляба и уважението на възрастните. В наши дни много тийнейджъри и дори хора на възраст 20–25 години са издържани от родителите си. При това детето е достатъчно голямо, че да има собствено мнение и разсъждения, за да взима самостоятелни решения. Но, докато живее под родителската опека, е длъжно да се съобразява с всичко.
Детето ви е чисто нова личност, а не част от вашия живот. Затова му дайте възможност да сбърка, за да може от собствен опит в последствие да разбере, че не бил право. Подобни спорни ситуации, в които може да оставите последната дума на тийнейджъра, могат да възникнат на практика всеки ден.
Например, ако тийнейджъра…
… не иска да си прибира нещата в стаята или не иска да пуска никого вътре
На него му е необходимо да си има свой ъгъл, в който му е комфортно. Затова е добре родителите да чукат на вратата и да не нарушават личното пространство.
Иска – подрежда, не иска – не подрежда. Това не ви вълнува, освен в случай, че трябва да викате ХЕИ, за което също може да направите ултиматум на детето.
… другарува „не с тези“ деца
Приемете факта, че, уви, детето не е на 3 годинки, че да можете да го извадите от пясъчника. И да му забраните да общува с този или онзи също не трябва.
Дори ако смятате взаимоотношенията му с други хора за вредни или опасни, за съжаление забраната за общуване води само до негативна реакция от страна на тийнейджъра и се разглежда като пряко вмешателство в личния му живот.
… яде пица и чипс
Дайте му възможност да избира своя хранителен рацион поне веднъж на ден. Дори и избраното да е много вредно, тийнейджърите е добре да разберат последствията от подобни решения – така че нека да качи няколко килограма или да го заболи корема от „готината“ храна.
… не си пише домашните
Ученикът в средните класове трябва да разбира своите отговорности, както и това, което го очаква, ако не ги изпълни. В крайна сметка, до пенсия ли ще се занимавате с неговите задачи по алгебра и геометрия? Също така е редно да има наказания за лошо представяне на контролни. Например, допълнителни занимания с учител, а не разходки по парковете с приятели.
… не иска да влезе в „правилния“ университет
Родителите често решават съдбата на детето след средното му образование. Но не се замислят дали това ще му е по сърце или не. Да, те избират професия, която ще му вади хляба, но това не означава, че всички деца трябва да станат юристи. Може би детето ви иска нещо съвсем различно?
Затова не спорете, ако детето ви не знае къде иска да учи и какъв иска да бъде. Дайте му време да помисли, да ходи на различни уроци…
… не иска да се облича, както смятате за добре
Да, това е още един предмет за всекидневни спорове и скандали с родителите и децата – в какъв вид то излиза от вкъщи, как се облича, носи ли шапка или шал. Нека детето да разбере, че може да се простуди и така да пропусне ваканцията, без да може да си играе с приятелите. И така следващия път ще започне да се облича според времето. Или пък ще се закали и ще престане да боледува.
Приемете факта, че колкото повече пораства детето, толкова повече ще му се налага да взима самостоятелни решения. Задачата ви в този момент е да му покажете, че лошите избори водят до плачевни резултати.
Текст: Олег Иванов/letidor.ru, превод Надя Горанова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари