Защо родителите не бива да предприемат „спасителни“ действия (част 2)
Снимка: Getty
Във всяка кризисна ситуация родители искат да се намесят, да решат проблема и да помогнат на детето. Убедени са, че „като предприемат“ мерки, всичко ще се оправи. Притиснати до стената решават „Трябва спешно да направим нещо.“
Не всяка ситуация обаче изисква намеса и решителни действия. Понякога е най-добре родителите да не предприемат нищо. Защото, след като веднъж се появи проблем, той започва да расте като снежна топка. И колкото повече усилия полагат, за да го решат, толкова повече се тревожат, напрягат и детето.
Има ситуации, в които е добре те да не правят абсолютно нищо.
Две от тях разгледахме в първата част на материала , а сега психологът Светлана Евлева анализира още две, които често създават проблем.
Психолозите имат такава шега. Родителите водят детето и казват: „Не знаем какво да правим, то използва отвратителни думи.“ А специалистът им отговаря: „Да, това означава, че чува добре“.
Родителите рядко гледат на ситуацията със същия оптимизъм. В крайна сметка те самите се смущават и дори се срамуват, когато детето им каже нещо, което не е прието в обществото. И искат веднага да го отучат от подобни думи.
„Не можах да отуча дъщеря си от някои лоши думи, докато един ден не я оставих при леля ѝ. Когато се върнах да я взема, тя се втурна към мен със сълзи на очи и обеща никога, никога повече да не казва лоши думи. Оказа се, че леля ѝ, щом чула какво приказва, я хванала за ръка, завела я в банята и обещала да ѝ мие устата със сапун всеки път след лоша дума.
Този метод на възпитание ми се струваше твърде жесток, но трябваше да призная, че от този ден дъщеря ми вече не използваше тези думи. Месец по-късно родителите на децата от групата започнаха да се оплакват от нея. Тя беше спряла да използва нецензурни думи пред възрастните, но с охота споделяше „знанията“ със съучениците.
Преди да реагирате на лошия език, който използва детето, помислете защо го е направило. Може би не си струва да му се карате.
Детето започва да използва нецензурни думи на 2-3 години несъзнателно, просто повтаряйки нова, току-що чута дума.
Дали ще го прави в бъдеще зависи изцяло от възрастните.
Ако те показват твърде много емоции, тогава този навик вероятно ще се затвърди.
Дете със запушена уста. Илюстрация: Getty
Децата са много чувствителни, улавят ситуацията без думи.
„Мама се притесни, смути се - бързо ми позволи да взема каквото искам и ме изпрати в стаята ми. Е, следващия път ще трябва да направя същото“, разсъждават те.
Често те се активизират от положителните емоции на възрастните.
„Какво каза. Това е лоша дума!“ - възмущава се от сина таткото. След това, смеейки се, разказва тази история на приятел по телефона.
Разбира се, следващия път детето няма да пропусне възможността да „забавлява“ възрастните.
Ако не искате да чувате тези думи, не им обръщайте внимание, не правете коментари, не изразявайте никакви емоции.
Тогава това, което сте чули, ще бъде казано още 3-4 пъти и после ще бъде забравено.
Не е проблем, ако много малкото дете вземе нещо чуждо. Възрастните ще го върнат на собственика, ще се извинят и това е всичко.
Но ако знаейки правилата на поведение, знаейки и какво е „кражба" и, че тя се наказва, детето опита да присвои нещо чуждо, това става проблем. Особено, ако това се случи извън тесния семеен кръг.
Диди е на 6 години. След като няколко пъти е вземела неща на приятелчета от детската градина и родителите ѝ са се карали, тя започва тайно да бърка в чантата на баба си и да и взема червилото ѝ. Защо се случва това?
Децата вземат чуждо, когато им липсва собствено. Не им липсват вещи, а любов и внимание.
Понякога дори правят, така че загубата да бъде открита възможно най-бързо.
„Вие изобщо не ми обръщате внимание, ще направя нещо лошо.“
Родителите наистина започват да се грижат и да обръщат повече внимание на детето. Щом престане да присвоява чужда вещи, родителското внимание изчезва.
Децата свикват. За тях желанието да вземат чужди неща се превръща в емоционална храна, гаранция, че родителите им все още ги обичат. Проблемът с „кражбата“ трябва да се игнорира, но на детето е задължително да се отделя максимално внимание, съветва психологът.
Мона Василева
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари