Мъж детегледачка - кумирът на самотните майки

Аз съм на 23, неотдавна завърших колеж, после ме приеха в техническа специалност в един от водещите столични университети. Преди две години търсих работа, която мога да съвместявам с ученето и станах промоутър на безплатна бира в рамките на изложбата на Джеймс Бонд в Московския музей за съвременно изкуство. И доста бързо разбрах, че това е скучно занимание.

Така станах бейбиситър, разказва мъж и обяснява защо самотните майки са по-често срещани сред неговите клиенти, какви изпитания му готви семейството в първия работен ден и какво е заплащането за тази работа в Русия, пред Олга Гаврилова от letidor.ru.

Съвсем друго е да си с хлапета. Неочаквано се оказа, че ми се получава отлично. Израснал съм в многодетно семейство (аз съм най-малкият от 4 деца) и знам всичко за детско-родителските отношения. Преди 6 години голямата ми сестра роди дъщеря и постоянно ѝ помагах за бебето – сменях пелени, хранех, разхождах, къпех и преобличах племенницата си.

После се заредиха други роднини с деца – идваха при мен, защото на племенниците им харесваше да сме заедно. Беше весел и добър опит, и си помислих – защо да не си намеря работа, свързана с деца?

Така попаднах в школата за детегледачки, където усвоих първо теорията. Психолог обясняваше как правилно да се запознаем с родителите, какво е нужно да разкажем за себе си на първата среща и какво да попитаме за детето. Там усвоих техниката „активно слушане“ (термин от методиката на руския психолог Юлия Хипенройтер), правилата за първа помощ, проигравах конфликтни и екстремни ситуации, така че отидох подготвен при първото непознато семейство.

За отговорността

Когато хората разбираха, че работя като бейбиситър, първото, което ги интересуваше е как мога спокойно да поемам отговорност за чужди деца.

И до сега не знам как, честно. Всичко започва на някакво интуитивно ниво. Всеки път, когато се връщам вкъщи след работа, се удивлявам как децата останаха живи и здрави. Очевидно това е късмет. Не, че се случва нещо екстремно, просто понякога малките – често съм заедно с две деца, се разбягват на всички страни и невинаги мога да насмогна на тяхното темпо. Естествено, родителите им знаят това и, общо взето, ми съчувстват, защото и те редовно се оказват в такава ситуация.

Снимка: Shutterstock

Когато постъпвам на работа, преди всичко изслушвам внимателно правилата на всяко семейство и ги спазвам. Случва се сутрин да стоя с деца, които искат да целуват земята, да ядат пясък, да влизат в басейна… Вечер ме викат в семейство, където стерилността е правило номер едно - ако нещо падне на пода, моментално се изварява.

Никога не давам съвети и изпълнявам уговорените предварително правила, така че в общуването с родителите нямам големи проблеми.

Не всички семейства ми поверяват децата си отведнъж и това е нормално. Веднъж отидох да се запозная с едно дете, но освен майката и детето ме чакаше семейството в пълен състав с бабите и дядовците. Те стояха до стената и наблюдаваха как си играя с детето.

Един баща на момиченце, което гледах, преснима всички страници на паспорта ми. Беше ми неприятно, както и в случаите, когато родители ми устройват проверки: слагат на видно място скъпоценности и пари и гледат дали няма да ги открадна. Старая се да се отнасям към всичко това с разбиране и хумор. Реагирам спокойно и на камерите в домовете, а те в последно време не са рядкост.

Забелязал съм, че жени, особено самотни майки, ме викат да гледам децата им много по-охотно, отколкото „пълните“ семейства. По различни причини техните деца са лишени от мъжко внимание и им се иска някак да компенсират този недостатък – тогава пристигам аз.

Случва се, естествено, да ме търсят не само заради децата, но и да чувам двусмислени намеци от майките. Не реагирам на тях.

Имам вреден навик – пуша, но това изобщо не се отразява на работата ми, затова и много родители дори не знаят, че го правя. Ако ми предстои да гледам дете в разстояние на 6-7 часа, не пуша 2 часа преди това и през цялото време, докато съм с малкото.

За пропуските

Никой не е безгрешен, аз също. Нищо страшно не се е случвало с децата, докато работя с тях, но е имало неприятни случки както за родителите, така и за мен.

Един път се успах. До този момент бях работил със същото семейство около три седмици и всичко беше нормално. Майката на момиченцето се разочарова, възприе го като номер от моя страна. Постъпих неправилно, но не мога да променя ситуацията. След този случай тя не ме извика повече да гледам дъщеря ѝ, но е любопитно и че родителите на това дете не дадоха лош отзив за работата ми.

Друг път постъпих зле и още ми е мъчно за това. Отидох да гледам малко момченце, когато ми позвъниха от деканата и казаха да се явя спешно на зачот. Той беше много важен, затова се отправих към изпита с детето. Качихме се на трамвая и вместо на разходка той седя с мен в аудиторията около два часа. Върнахме се вкъщи с такси и детето не искаше да стои мирно на седалката, затова го взех на ръце. Знам, че не трябваше да постъпя така, но в крайна сметка всичко завърши добре. Успяхме да се приберем до връщането на майка му и я посрещнахме – все едно се връщаме от разходка.

Снимка: Guliver / iStock​

Най-екстремната ситуация в моята практика беше, когато едно дете си удари главата в каменна стълба. То плака дълго и веднага позвъних на майката да съобщя. Решихме да изчакаме малко - да видим поведението му, за да изключим сътресение на мозъка. Лошото се размина, само на челото му излезе голяма цицина и след половин час момчето пак играеше на детската площадка.

Родителите често питат какво правя, когато детето капризничи. В практиката си разбрах едно: няма универсално решение за всички деца. Нося едно на ръце, люшкам, с други деца започвам да играя, за да отвлека мислите им от сълзите. Работят различни модели на поведение и ги усвоявам в „бойни условия“.

За заплатата

Работата на детегледачката може да докара пари само за джобни разходи. Средно на месец получавам 25 - 30 хиляди рубли.(30 000 рубли са около 818 лв.) Работя няколко дни в седмицата по няколко часа. За един час вземам 350 рубли - към 9,50 лв. Обичайнатото заплащане на час в Москва е по-ниско – 300 рубли на час. Някои родители, с надеждата, че ако ми платят повече, ще откажа други ангажименти в тяхна полза, предлагат 450 рубли за час – около 12, 20 лв. 

Но парите за мен не са най-важното. Ако ми харесва да работя в конкретното семейство, се съгласявам и на 250 рубли за час. Главното за мен е с детето да имаме взаимен интерес.

Случвало се е някои родители да ми платят по-малко от уговореното. Не им казвам нищо, това за мен не е трагедия. Мисля, че не го правят нарочно, това са единични случаи. Разбирам ги и даже малко ги съжалявам. Те имат проблеми, невинаги могат да намерят детегледачка, а и за детето отиват много пари. Обикновено не се налага да напомням на родителите за заплащането. Понякога се срещат и такива, които дават повече – всичко зависи от щедростта и възможностите им, както веднъж се случи вместо 3000 да получа 6.

Имам и комични случаи, свързани със заплащането. Например едно семейство ми предложи да плати с продукти. Майката и бащата се бяха върнали от Европа и донесоха интересен вид сирене, но не се изкуших от него, така че взех парите.

Разбирам, че няма да мога да живея винаги с такава заплата и ще трябва да си намеря постоянна работа, но мисля, че пак ще е свързана с деца, защото те действително ми харесват.

Еми Спасова